Адът на Гейбриъл

Без названия 11

Докато беше в „Лоби", Джулия имаше моменти, в които бе-ше убедена, че Гейбриъл си я спомня. Но тези моменти бяха така краткотрайни и ефирни, че изчезваха като паяжина, отнесена от иитъра. Затова Джулия, която беше честна девойка, започна да се • |.мнява в себе си.

Може би първата й среща с Гейбриъл е била някакъв сън. Мо-'IX би се бе влюбила в снимката му и си бе измислила събитията, след като Рейчъл и Аарон си тръгнаха онази вечер. Може би е зас-пала сама в ябълковата горичка, тъжната създателка на отчаяна п самотна илюзия на едно младо момиче от разбито семейство, което никога дотогава не е било обичано.

Възможно беше.

Когато всички вярват в едно, а ти си единственият, вярващ в чруго, е много изкусително да изоставиш вярата си. Това, което Джулия трябваше да направи, бе да забрави, да отрече, да поти-сне. Тогава ще бъде точно като всички останали.

Но Джулия бе по-силна. Не, тя нямаше публично да го пори-цае за това, че я бе нарекъл девственица, това би вдигнало твърде много шум около факт, от който тя отчасти се срамуваше. И освен това не желаеше да го принуждава да си спомня за нея или за но-щта, която прекараха заедно, защото сърцето й бе наистина чисто и не й харесваше да принуждава когото и да е за каквото и да било.

Когато видя объркването, изписано по лицето на Гейбриъл, докато танцуваха, и осъзна, че умът му няма да му позволи да си я спомни, се оттегли. Притесняваше се за това какво може да на-прави със съзнанието му внезапното осмисляне на подобно нещо, страхуваше се да не го разбие като масичката за кафе на Грейс и избра да не продължава.

Джулия беше добра. И понякога добротата не казва всичко, което знае. Понякога добротата чака времето да узрее и прави най-доброто от това, с което разполага.

Професор Емерсън не беше мъжът, в когото тя се бе влюбила в ябълковата градина. Дори подозираше, че с професора нещо не е наред. Не беше просто мрачен или депресивен, беше емоцио-нално неуравновесен. Притесняваше се, че може би има пробле-ми с алкохола, тъй като някои симптоми на поведението му й бя-ха познати от опита й с майка й. Но тъй като беше добра, нямаше да го пречупи по начина, по който бяха пречупили нея, нямаше да обръща насила погледа му към нещо, което не искаше да види.

Би направила всичко за Гейбриъл, този, с когото прекара нощ-та в гората, ако й беше дал дори един-единствен знак, че я желае. Би се спуснала и в Ада, за да го търси, и да го търси, докато не го намери. Щеше да разбие портите и да го извлече навън. Би била Сам за Фродо и би го последвала в недрата на Съдбовния връх*.