В петък Джулия намери официален документ в пощата си, който съобщаваше, че професор Емерсън е съгласен да бъде ръководител на дипломната и работа. Докато с изумление се взираше в известието, чудейки се защо е променил решението си, Пол IV приближи откъм гърба й.
- Е, готова ли си да тръгваме?
Тя го поздрави с усмивка, докато прибираше документа в ръчно поправената си раница. Двамата излязоха от сградата и се запътиха по Блур Стрийт към най-близкото кафене - „Старбъкс".
- Искам да те разпитам за срещата ти с Емерсън, но преди то-на трябва да ти кажа нещо - сериозно каза Пол.
Джулия го погледна с безпокойство.
- Спокойно, Заек. Няма да боли.
Той я потупа по рамото. Сърцето на Пол беше почти толкова голямо, колкото самия него, и затова беше много чувствителен I прямо болката на другите.
- Знам какво се е случило с нашата бележка.
Джулия затвори очи и изруга наум.
- Пол, много съжалявам за това. Исках да ти кажа, че се издъхих и му оставих бележка на гърба на твоята, но така и не успях. 11е съм му казвала, че ти го беше написал.
Пол я спря, като сложи ръка на рамото й.
- Знам. Аз му казах.
Джулия го погледна изненадано.
Защо го направи?!
В момента, в който надзърна в дълбините на големите й кафяви очи, Пол без колебание реши, че би направил всичко, за да не бъде наранена от когото и да било. Дори ако трябваше да жертва академичната си кариера заради това. Дори ако това означаваше да завлече Емерсън зад катедрата по Италианистика и да го изрита яко отзад, нещо, което той и претенциозният му задник напълно заслужаваха.
- Мисис Дженкинс ми каза, че те е привикал и аз предположих, че е, за да те порицае. Открих копие на бележката сред един куп ксерокопия, които ми беше оставил.
Пол вдигна рамене.
- Рискове на професията - да бъдеш научен асистент на пълен смотаняк.
Той леко я подръпна, за да я подкани да върви, но предпочиташе да продължат с разговора едва след като й купеше голямо ванилово лате без захар. Настани я в едно пурпурно кадифено кресло и когато се увери, че й е топло и удобно, се обърна към нея със съчувствено изражение.
ESTÁS LEYENDO
Адът на Гейбриъл
RomanceРомантика и еротика, поднесени с интелигентна пикантност Страстна история за бягството на един мъж от личния му ад, докато се опитва да спечели невъзможното - прошка и любов Помнеше ли той ябълковата градина? Опитвам се да проникна зад дълбоките син...