Адът на Гейбриъл

Без названия 6

Професор Емерсън в продължение на няколко минути кръстосваше коридора, а после се облегна на стената и затърка с ръце челото си. Не знаеше как се бе озовал там, нито какво го беше прихванало, че да се държи по този начин, но беше на път да се издъни в епичен мащаб. В кабинета си се отнесе непрофесионално с мис Мичел, почти на ръба да прояви вербална агресия спря-мо нея. Качи я в колата си без придружител и влезе в жилището й. Всичко това бе крайно нередно.

Ако беше качил мис Петерсън, вероятно тя би се навела и разкопчала със зъби ципа на панталоните му, докато шофира. 11ри тази мисъл професорът потрепери. Сега беше на път да заведе мис Мичъл не другаде, а на стек. И ако това не беше наруша-ване на университетските правила...

Той си пое дълбоко дъх и това го отрезви. Мис Мичел бе Джейн бедствието*, магнит за неприятности. Следваше я върволица от злополуки, като се започне с невъзможността й да отиде в Харвард, а нещата започваха, независимо от това, да се подреждат в нейна полза - включително и неговото настоящо разположение спрямо пея. Въпреки че му беше жал, че й се налага да живее в такова ока-яно място, той нямаше да рискува кариерата си, за да й помогне. Тя

* Марта Джейн Канари Бърк, по-известна като Джейн Бедствието, е американка, професионален скаут, участвала в битките с индианците в Дивия Чапад, също известна с добротата и състраданието си, особено към бедните и нуждаещите се. - Б. р.

съвсем спокойно можеше утре да отиде при шефа на катедрата и да заведе жалба срещу него. Не трябваше да допуска това да се случи.

Професор Емерсън прекоси коридора на две дълги крачки и вдигна ръка, за да почука на вратата й. Щеше да измисли някакво неправдоподобно извинение, но във всеки случай това щеше да е по-добре, отколкото просто да си тръгне. Спря се в мига, в който чу приближаващи вратата стъпки.

Джулия Мичел отвори и застана с наведени надолу очи в семпла, но елегантна черна рокля до коляното с шпиц деколте. Професорът огледа изящните й форми, очите му се спуснаха по изненадващо дълги и стройни крака. А обувките й... тя нямаше как да го знае, но професор Емерсън особено много харесваше жени с изискани обувки на високи токчета. Професорът преглътна шумно при вида на нейните очевидно маркови обувки и изпи-та желание да ги докосне...

- Ъхъм.

Джулия леко се покашля, при което той вдигна поглед към лицето й. Тя го гледаше развеселено. Беше прибрала косата си високо, но няколко измъкнали се кичура се спускаха красиво около лицето й. Носеше лек грим, порцелановата й кожа бе бледа, но искряща, страните й - нежно розови. Миглите й изглеждаха още по-тъмни и дълги, отколкото си ги спомняше.