Адът на Гейбриъл

Без названия 18

Здравей, Пол! Не съм чула звънеца. Развален? Емерсън ме насоли, но не ме изключи. Търся нов ръководител. До по-късно и благодаря. Джулия

Пол объркано се загледа в есемеса, който току-що получи от Джулия. Развален звънец на вратата?! Това звучеше особено убе-дително. Не знаеше дали го залъгва, защото се е чувствала зле след разговора с Емерсън, или поради някаква друга причина. Във всеки случай той нямаше време да я издирва, за да разбере - Емер-сън му беше изпратил по имейл списък с книги, които да му наме-ри в библиотеката и да достави в кабинета му до девет сутринта. Пол отговори кратко на Джулия, че се радва, че е добре и клатейки

глава, бързо излезе от апартамента си, за да отиде в библиотеката.

* * *

Джулия седеше на кожения диван с брадичка, подпряна на колене върху сгънатите си ръце. Гледката от прозорците беше за-шеметяваща. От мястото си можеше да види голяма част от цен-търа и част от езерото Онтарио. Дърветата се бяха пременили в нови цветове и сега бяха изпъстрени в златно, жълто, яркооран-жево и червено. Напомняха й за някои от канадските картинни пейзажи, които беше видяла в Художествената галерия на Онта-рио, където Пол веднъж я беше завел.

Тя предложи помощта си на Гейбриъл, за да разтребят след за куската, но той не искаше и да чуе. Беше целунал челото й и я бг помолил да си почине. Сякаш й беше възможно да си почива. Заг ледана в хоризонта на Торонто, тя не бе способна да се концентри ра върху нещо красиво, прехвърляйки отново и отново наум раз-говора си с него, като се опитваше да го свърже с предишните им срещи. Как може да е била толкова сляпа? И защо семейство Кларк е криело от нея проблема му с наркотиците? Винаги са се държали с нея така, сякаш е част от семейството. Но дори Рейчъл не беше продумала и думичка за това, освен за мрака, за което й каза по следния път. Дали семейството просто се изразява с такива далеч ни метафори също като метафизичните поети? На Джулия й тряб-ваше курс по литературна критика, за да разгадае алюзиите им.

Гейбриъл се облегна на огнището и се загледа в нея. Беше уди-вително колко подхождаше на мястото, сякаш си е у дома, наста-нила се на дивана и гледаща през прозореца като котка. Но свитите й рамене издаваха угриженост. Той седна до нея, като умишлено остави разстояние помежду им. Когато тя не се премести и на ми-лиметър по-близо до него, той протегна ръка.