Адът на Гейбриъл

Без названия 20

Джулия почерпи Пол с кафе, което скришом плати с картич-ката подарък от Гейбриъл, картичката със светещата крушка на нея. Когато най-накрая прекрачиха прага на „Сеговия", бяха по-срещнати от много приятно изглеждащ испанец, който се пред-стави като собственика. За голямо негово удоволствие Пол му отговори на испански. Стените на ресторанта бяха боядисани в слънчево жълто, а по тях висяха картини на Пикасо с Дон Кихот

* Традиционно испанско ястие с ориз, произхожда от Валенсия. - Б. пр.

и Санчо Панса. Класически испански китарист седеше в ъгъла и изпълняваше аранжименти на маестро Сеговия*, а наблизо, в са-мия център на помещението, бяха събрани дълги маси под фор-мата на квадрат, които бяха резервирани за вечерята на факулте-та. Благодарение на геометричната конфигурация всички гости щяха да седят с лице един към друг. Джулия не се зарадва на идеята да седи лице в лице с професор Пейн и ако мислеше, че би могла да избяга, без да обиди или да привлече прекалено внима-нието на професор Мартин, би го направила.

Пол избра места край един от ъглите, тъй като познаваше не-писаните правила на йерархичната система и знаеше къде му е мястото. Докато обсъждаше на испански менюто с един от сер-витьорите, Джулия размишляваше над ревността на Гейбриъл и скришно включи телефона си, за да му напише съобщение. Но едно вече я чакаше:

Не идвай на вечерята. Измисли нещо за пред

Пол.

Чакай ме вкъщи. Портиерът ще те пусне.

Ще ти обясня после. Моля, направи каквото ти

казвам. Г.

- Искаш ли нещо за пиене?

- Ъм, вероятно сангрия** е извън сезона, но бих пила това, ако имат.

- Сангрията ни е превъзходна - каза сервитьорът, преди да се оттегли, за да занесе поръчките им на бармана.

Джулия погледна извинително Пол.

- Трябва да изпратя есемеса на Оуен. Извинявам се за което.

- Не се притеснявай - отговори Пол и се задълбочи в менюто, докато тя бързо написа отговора:

Телефонът ми беше изключен. Вече съм тук.

Няма от какво да ревнуваш - прибирам се с теб.

Ще ме имаш в леглото си до сутринта. Дж.

Тя върна телефона в чантата, молейки се наум Гейбриъл да не се ядоса много. „О, богове на всички свръхпокровителни и ревниви...