Wrong Decisions | C.D.

3.

След около 5 минути на вратата се позвъня и баща ми ме помоли да отворя. Запътих се на там, но щом отворих видях... Ник?!

-Ъмм.. Какво правиш тук?!-попитах и повдигнах вежда. Няма начин това да е синът и', нали?!

-Случайно г-жа Далас да е тук?! Мира Далас?! -отвърнана въпроса ми с въпрос.

-Да, ноо.. Защо питаш?!

-Трябва да говоря с нея! Спешно е ! Става дума за сина й..- значи не са роднини и слава Богу.. Ник е такъв идиот, че се чудя как е успял да стигне до гимназията.

-Ами тогава добре. Последвай ме..

Върнахме се в кухнята и Ник повика приятелката на баща ми, за да говорят на саме. След около 5 минути се върнаха, а тя изглеждаше повече от бясна.

-Съжелявам, че трябва да си тръгна толкова внезапно, но синът ми е сгафил и пак трябва да оправям белите му. Беше ми приятно да се запознаем!- каза набързо, докато обличаше палтото си, след което я изпратихме и аз се качих в стаята си.

* 3 дена по-късно *

Решиха да повторят срещата, но този път ние щяхме да ходим в тях. Аз се събудих по обяд, затова реших, че днес ще е мързелив ден. Станах от леглото и се запътих към банята. Взех си душ и измих зъбите си, след което се насочих към гардероба. Реших, че днес ще съм облечена в рокля с флорални мотиви, стеснена в областта на талията. Вързах косата си на рошав кок и се метнах на леглото. Взех телефона си от нощното шкафче и започнах да се ровя из туитър, инстаграм и т.н.

Когато погледнах часовника, забелязах, че почти е станало време да тръгваме за къщата на Мира, затова реших да оправя косата си. Махнах кока си и бях изненадана от къдръците, които се бяха оформили, затова реших да я оставя така, а и ме мързеше да я изправям.

-Джулии.. Готова ли си ?! Трябва да тръгваме. -извика баща ми от долния етаж.

-Слизаам..- отвърнах, докато обувах токовете си.

Пристигнахме пред дома им и звъннахме на звънеца. Не след дълго Мира ни отвори и се запътихме към трапезарията. Тя и татко седнаха един до друг, а аз срещу тях.

-Камии.. Гостите са тук! Слизай.. -извика жената, а не след дълго се чуха стъпки от горния етаж. В момента, в който видях сина й, щях да получа нервна криза. Това беше той.. момчето от купона.. Почувствах се супер гадно, защото бях преспала с потенциалния си брат. Пулсът ми се повиши още повече, когато той се настани до мен..

-Няма ли да се запознаете? -попита Мира.

-Амии.. Ние вече се познаваме.. -отвърна момчето.

-Така ли?! От къде? -попита заинтересовано баща ми.

-От.. училище, тоест от общи приятели. Групичката ни е смесица от няколко училища и така..- извъртях нещата, достатъчно, за да съм сигурна, че няма да задават допълнителни въпроси.

-Радвам се, че се познавате от преди. Сега няма да има неловко мълчание на масата.-каза жената, след което леко се засмя.

Половин час мина, а през повечето време говореха само възрастните.

-Може ли да се качвам? -попита Камерън

-Разбира се, но вземи Джули с теб.- отвърна майка му, след което аз бавно се изправих и се насочихме към стълбите.

След като влизохме в стаята му, затворих вратата и я заключих.

-Какво ще правим?! Та ние преспахме заедно?!? Ако разберат, сме мъртви?- бяха въпросите, които първи излязоха от устата ми.

-Сама го каза 'ако разберат'. -каза камерън. Изглеждаше толкова спокоен, че ми идеше да го убия.

-Какво имаш в предвид?!- попитах и седнах на леглото до него.

-Само ние знаем какво се случи онази вечер следователно, ако си държим устите затворени, никой няма да разбере. -отвърна, след което сложи ръката си на бедрото ми, а аз направих нещото, което най-малко очаквах да направя..

Мислите ли, че плана на Камерън ще проработи?! Какво направи Джули? Предположения?! Пишете в коментарите! Ако ви е харесала главата, може да гласувяте за нея!