Wrong Decisions | C.D.

20.

Четях си спокойно чатовете му с Наш когато някой пред мен проговори:

-Джул?!- Ами сега?! Заключих дисплея на телефона и по най-бързия начин го скрих зад гърба си, след което надигнах поглед от земята и погледнах нагоре, само, за да срещна объркания поглед на Наш.. Сериозно?! Точно той ли трябваше да ме срещне?!

-Наш?! Какво правих тук?! - Попитах, опитвайки се да прикрия притеснението си.

-Амм.. Това е мола. Няма нищо странно в това, че съм тук.- отвърна и беше прав.. Мамка му!- А ти какво правиш тук?!

-Ами нали знаеш.. шляя се.

-Сама?!

-Да!? Проблем ли е?

-Ами не..- засмя се леко- Ако искаш дай да се "шляем" двамата, докато дойде Кам..- Предложи, а аз мигновено започнах да мисля оправдание, но нищо не ми хрумваше.. Защо?!?!

-Амии.. може.- отвърнах несигурно, надявайки се да излезе нещо и да си тръгне, но не.. от къде този късмет?!

Минаха около 40 минути и още нямаше никаква следа от Камерън.. Дали си беше измислил всичко, за да прекараме малко време заедно?!

-Къде е Кам?!- попитах между другото.

-Всъщност не знам.. ще му звънна да видя защо се бави..- отвърна, а аз кимнах.. защо го направих?! Толкова ли съм тъпа?! Сега ще се издам, че телефонът е в мен.. мамка му! Винаги се прецаквам по най-тъпия възможен начин! Наш извади телефона си и набра номера на 'брат' ми, след което допря устройството до ухото си и зачака отговор.. Усетих как джоба на якето ми започна да вибрира и секунда по-късно мелодията на Камерън зазвуча.. Защо не го сложих на безшумен.. Глупачка!!

-Амм.. Джул?!

-Да?!

-Телефонът на Как да е в теб?!- попита и сърцето ми се разтуптя.. не знаех какво да отговоря, затова реших да се правя на ударена.

-Как така телефона на Кам да е в мен?!

-Амии.. 'твоят' телефон звънна, когато набрах Камерън, отделно имаш същата мелодия като неговата, а и знам, че 'брат' ти си изгуби телефона..

-Тогава защо му звънна?!

-Забелязах как скри нещо, когато ме видя първоначално..- обясни, а аз го гледах с поглед, казващ "сериозно?!"- Таа.. да кажем, че си го взела "на заем"- направи въздушни кавички- затова няма да му кажа нищо..

-Наистина?! благодаря, благодаря, благодаря!- започнах да си отдъхвам, но той продължи.

-Чакай,Чакай.. не съм свършил! Няма да му кажа при условие, че- знаех си, знаех си, знаех си.. мамка му!- станеш моя официална приятелка!- Довърши, като накара ченето ми да увисне.. Да му стана приятелка?! Това не го очаквах..

-Да ти бъда какво?!

-Гадже, приятелка както искаш го наречи..

-Защо?!

-Защото и аз си имам нужди, Джул.. а не искам да ти казвам "моята курвичка", затова е по-добре да си ми гадже, както се вика..

-Моля?! Няма начин!- казах категорично.

-Както си решиш.. ако не го направиш, ще издрънкам всичко на Кам!

-И какво ако му кажеш?!- попитах сякаш не е нещо важно.

-Знам, че няма да му хареса и има голяма вероятност да се вбеси!- продума, след което се завъртя на пети и тръгна към ескалатора.. Мамка му! Мразя колко беше прав в думите си.. След онази "случка" бях сигурна, че Камерън е способен на всичко.. Макар и с огромно нежелание успях да се примиря със себе си:

-Чакай!- извиках, с което привлякох вниманието му. С бърза крачка тръгнах към него и щом стигнах увих ръцете си около врата му и слях устните ни. Усетих как постави ръцете си на дупето ми, но не подскочих.. Щом се отделихме един от друг, самодоволна усмивка затанцува по лицето му.

-Знаех си, че ще приемеш!- измърмори, след което смъкна ръцете ми от врата му, като преплете пръстите на ръката си с моите.. Лол.. приема го на сериозно..

Насочих се към един магазин, но Наш ме задърпа в обратната посока.

-Къде отиваме?!- попитах отегчено, защото наистина исках да вляза в онзи магазин.

-Да се позабавляваме..

-А?!

-Ще видиш..-отвърна спокойно, след което излязохме от мола и тръгнахме на някъде с колата му..

Новата глава най-сетне е готова! :Дд Съжалявам за огромното забавяне, но е края на срока и времето изобщо не ме стига!!! Ще се постарая да кача следващата възможно най- бързо !! <3