Мина известно време от както се върнахме в старата си къща, но нещо не пасва.. не го чувствам като дом! Макар и да оправих взаимоотношенията си с татко, ми липсват Мира и Кам.. Дали ние им липсваме?!
-За какво мислиш?!- попита Камерън, сядайки до мен. В момента сме в училище.. на обяд.. скука общо взето!
-За много неща..- отвърнах простичко. Момчето просто ми се усмихна и започна да се храни с тая помия наречена храна.. Как може да ни тровят с такива простотии.. Направих погнусена физиономия, но бившият ми брат забеляза и зададе въпрос отново:
-Какво?!
-Как го ядеш това?!
-Ами.. с вилица.- отвърна, засмивайки се.
-Не го пипааай!- извиках, като премахнах приборите от ръцете му.
-Ама.. това ми е обяда! Какво да ям сега?!
-Ще ти дам половината си сандвич..- промърморих, след което извадих тоста от кутията си за обяд и го счупих на две половини. Подадох му едната и започнах да ръфам другата. Първоначално ме гледаше странно, но после се примири и започна да се храни.
*прескачам до след училище*
-Плановете за довечера остават ли?!- попита Саманта, закопчавайки якето си.
-Предполагам..- отвърнах, след което вдигнах чантата си от стола и закрачих към изхода на кафенето, в което се намирахме.
Седях си в хола, когато телефонът ми извибрира, оповестявайки ме, че имам съобщение. Надигнах се леко, за да прочета какво пишеше, но щом видях скокнах веднага!!
"ще те вземем след 15 мин"
Затичах се към стаята си, грабвайки телефона от масичката. Още с влизането се запътих към гардероба, за да избера дрехи, но после се сетих, че имам готов тоалет за спешни случаи!! Благодаря ти боже!! Грабнах го от закачалката, след което се заех с освежаването на грима си.. Грим, грим.. Една спирала и малко гланц, но все е нещо, нали?! Облякох тоалета, състоящ се от дънкова риза без ръкави и розови шорти с висока талия, а след това започнах да търся бялата си чанта.. Мамка му никъде я няма!
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
