Wrong Decisions | C.D.

28.

*все още гледна точка на Наш*

С Джул гледахме филм, но.. като се замисля по-голямата част от него я прекарахме натискайки се. Все пак реших, че няма да и' казвам за уговорката, защото е много хубаво момиче и не искам да разваля нещата между нас.. да, да егоист съм! Вие не бихте ли били, ако най-прекрасното същество е в прегръдките ви?!

Филмът свърши затова решихме, че трябва да хапнем нещо следователно взехме якетата си и тръгнахме към супермаркета.. Още с влизането момичето развали комфортната тишина между нас:

-Какво ще ядем?!- попита, засмивайки се.

-Може да си вземем полуготова пица и да я стоплим вкъщи?!- предложих, като преплетох пръстите на ръцете ни.

-Илл.. нее! Това не е здравословно! Защо просто не си направим.. наша пица?! Върви вземи продукти, а аз ще взема тестото и сладолед, защото много ми се яде!

-Тъй вярно, шефе!- козирувах и се запътих към щандовете, с което предизвиках смях в Джули.

Разглеждах рафт след рафт и събирах нужните неща за една пица, когато някой ме потупа по рамото. Когато се завъртях с мисълта, че е приятелката ми, осъзнах грешката си.. беше Кристен! Да, да.. същата Кристен, която излизаше с Камерън.

-Хей, Наш!- поздрави весело.

-Х-хей.. К-кристен! К-какво става?!- попитах изплашено.

-Ами майка ми ме прати да пазарувам и взех, че те срещнах.. забавно, а?!

-Да..- отвърнах и започнах да се оглеждам за Джулс.

-Кого търсим?!

-Моля?!

-Ъмм.. търсиш някого.. кого?!

-Ами.. Нали знаеш.. приятелката ми..- промърморих тихо.

-Оуу..

-Даа..

-Значи няма да говорим за случката преди няколко дни?!

-Ами.. надявах се, че не!

-Спокойно.. няма да кажа на никого!- отвърна и ме дари с една малка усмивка. Мамка му.. чувствах се ужасно, че се възползвах така от нея, а сега я моля да го пазим в тайна.

-Прегръдка?!- попитах разтваряйки ръцете си, а тя не изчака втора покана и отвърна.. В следващия момент чух как някой изтърва нещо и се завъртях в посока на шума, заварвайки Джулс с насълзени очи..

-Джул.. не е това, което си мислиш, че е!

-Ти си прасе, Наш!- извика и се насочи към изхода на магазина.. трябваше да я настигна и да и обясня всичко! Казах си едно бързо "чао" с Крис и тръгнах след другото момиче..

-Джъл забави темпото и ми позволи да ти обясня мамка му!- виках след нея, но сякаш не ме чуваше. Когато забелязах, че стигнахме до дома и' ускорих крачката си и хванах гаджето си за китката, завъртайки я към себе си.- Изслушай ме!- промърморих гледайки я в очите..

*гледна точна на Джул*

С Наш седнахме на верандата пред къщата ми и започнахме да говорим.. обясни ми всичко, което се бе случило между него и другото момиче, а също така ми разказа и как сме станали двойка.. или по-точно фалшива двойка.

-Приятели?!- попита, с нотка на надежда в гласа си.

-Предполагам..- отвърнах и изтрих предишните си сълзи, след което момчето разтвори ръцете си и ме прегърна продължително..

-Аз много съжалявам, Джулс! Не исках да се получи така..- започна да говори отново, но аз го прекъснах.

-Вярвам ти, Наш! А сега млъкни, че разваляш хубавия момент..- промърморих, засмивайки се..

-Е.. аз май трябва да тръгвам..

-Ами.. добре.. предполагам ще се чуваме.- сбогувахме се и аз влязох в къщата.. В момента единственото, което исках беше някой да ме гушне и знаех кой ще изпълни желанието ми.. Камерън!

Изкачих стълбите и влязох в стаята на брат ми, заварвайки го да спи. Не исках да го будя, затова просто събух неудобните си дънки и се шмугнах под завивките му. Сгуших се в момчето и не след дълго усетих как увива ръцете си около мен.

-Джул?!- попита сънено.- Какво има?!- продължи с въпросите.

-С Наш се разделихме..- проплаках, усещайки как затяга прегръдката си.

-Защо?- продума притеснено.

-Изневерил ми е, докато бяхме в Париж..- отвърнах, като поставих ръцете си на кръста му.

-Ахх.. това копеле мазно!- изруга брат ми.

-Не се притеснявай.. той ми обясни всичко и решихме да си останем само приятели.

-Сигурна?!

-Да.. може ли да остана при теб тази вечер?!- попитах несигурно.

-Добре.. но не забравяй, че утре сме на училище..

-Добрем.. тате! Лека нощ..- продумах, затваряйки очи.

-Лека, бебе!- беше последното, което чух преди да се унеса в дълбок сън..

Хейоо!! Новата глава довтаса :Дд мислите ли, че постъпиха правилно като се разделиха или трябва да си дадат по още един шанс?! Пс: през ваканцията се опитвам да качвам всеки ден, но като почнем училище това ще е много трудна задача за мен! :Дд

ОбиЦам ви <3