In the middle (В ОЧАКВАНЕ ДА СЕ РЕДАКТИРА)

Prologue - Mom Died

От малка Метиси обичаше да се превръща в човешката си форма, за да може по този начин да се добере до външния свят - там където скоро щеше да бъде посмъртно забранено за нейния вид да стъпва. Обичаше да се разхожда измежду другия вид; човеците, които намираше за интелектуални същества, изправени на два крака. Накратко; симпатични ѝ бяха, затова често ги посещаваше.

Беше едва на девет и вече познаваше повечето известни улици с магазините и детските площадки. Понякога когато искаше да си купи нещо помагаше в магазинът за домашни любимци, който го управляваше един възрастен мъж минал четиридесетте. Понякога сърцето ѝ се свиваше когато виждаше как животните - особено кучетата - стояха затворени в техните клетки, чакащи с надеждата да бъдат взети от добър стопанин. Затова един летен ден когато почистваше прахът по етажерките с видовете храна тя помоли господин Пит дали може да извежда от сега нататък, когато няма какво да прави, да извежда по няколко от животните и да ги разхожда. Но получи твърдо "не" в отговор от него.

Трябва да стоят където им е мястото, докато не дойде клиентът, който ще пожелае да купи един от тях.  Това лично възмути малката Метиси защото тя самата се считаше за животно, като останалите затворени по принуда в клетките. Искаше да ги освободи. Повече от всичко искаше да ги пусне на свобода, да търсят тяхното диво "аз", да живеят техният собствен живот без да си губят времето, чакайки някой непознат да ги купи и ръководи цял живот, докато не загинат. Искаше възмездие и смяташе да направи едно.

Късно вечерта, когато Метиси трябваше вече да се е прибрала при родителите си и да бъде будна, за да отиде с двамата на нощен лов, тя промени планът си и стоеше пред затвореният магазин за любимци на господин Пит. Нямаше да влезе с взлом в магазина, защото така знаеше, че щеше да задейства охранителната система, за която ѝ беше разказал той, затова тя просто повдигна килима, на който беше стъпала и махна каменната плочка по средата, която беше открехната и вътре се намираше ключът за вратата.

С две завъртания на ляво тя щракна и момичето я открехна предпазливо, готова да я затвори отново, заключи, и се прибере обратно. Беше рисковано, твърде рисковано за нея, защото така можеше да загуби много неща. Нейната работа, магазините с местни продукти, игрищата където можеше да си играе с другите деца на нейните години, макар да трябваше да си сдържа оригиналната сила пред тях.