In the middle (В ОЧАКВАНЕ ДА СЕ РЕДАКТИРА)

Chapter 3 - I'm Not Like Them (pt. 2)

Той е син на човекът убил майка ми, мислеше си тя когато се обърна и затича към съблекалните. Едва се държеше на крака когато влезе с трясък и стресна няколко от момичетата, които се преобличаха или къпеха в кабините.

Беше по-лесно да има кабини за душ след обученията, защото така нямаше нужда хората да се качват в стаите си и да си похабяват ценното време за следващият час, но обикновено през последните часове когато свършват тренировка повечето момичета се къпеха в техните стаи. За това сега бяха много малко на брой.

- Какво има Мел? - обърна се към нея Касиди, момичето, с която се запозна чрез Пратиша. Беше братовчедка на Патриша, която се бе записала в този Дом преди три години и изучаваше бойните изкуства, заедно с астрономията. Медените ѝ очи зашариха из изкривеното лице от болка на Метиси, която само ѝ поклати глава да я остави сама, за сега.

С бързи крачки отиде до нейният шкаф и съблече всичко от себе си, след което си взе една хавлия за тялото и една за главата, влизайки в една от кабините. Пусна водата и тя започна да се стича по нея, отмивайки постепенно миризмата на пот. Когато започна да си мие и лицето, намокряйки косата, тя можеше съвсем спокойно да пусне няколко капки сълзи, които нямаха как да се разпознаят за нищо повече от вода. След като се намокри изцяло тя надникна зад себе си, за да забележи дали останалите момичета вече бяха излезли. Изглежда Кас все още беше при нея, облечена в дрехи за къщи, които имаха цвят на сиво и червено. Защо не беше все още тръгнала и отишла в стаята си, където там е спокойно и не толкова самотно?

Касиди, забелязала нейният поглед върху себе си, се усмихна срещу Метиси, но тя веднага се извърна обратно, съжаляваща, че изобщо е поглеждала назад.

- Успокои ли се? - запита я, сядайки на пейката зад себе си. Получи единствено едно положително кимане. - Знам, че все още не сме толкова близки, но ако искаш можеш да ми споделиш, ако нещо те тревожи или измъчва.

- Защо би си помислила това? - изтръгна се веднага от устните на младата вълчица.

- Кое?

- Че нещо ме тревожи или мъчи?

Девойката Касиди изсумтя в неодобрение.

- Ако имаше огледало, в момента, в който влезе в съблекалнята мисля, че и сама нямаше да можеш да се излъжеш, че нищо не те измъчва.