In the middle (В ОЧАКВАНЕ ДА СЕ РЕДАКТИРА)

Chapter 10 - No Enemy Here

Животът не е гаден, Метиси. Трябва просто да се научиш как да живееш с неговите правила.

Младата вълчица отвори рязко очи и се размърда на кревата си. Поредния сън, поредните спомени, мислеше си тя, докато се обръщаше, за да забележи дали нещо се е променило, докато тя е била потънала в сънно състояние. Нищо необичайно. Нощното ѝ шкафче си стоеше все така недокоснато, пердетата все така закриваха процеждащата се светлина, тя беше все така сънлива и изморена. Поредния болничен ден.

Откакто беше отишла с Арен, за да я провери лекарката Ана-Мари, Метиси се чувстваше все по-добре с всеки изминал се ден. Пиеше предписаните витамини, ядеше само плодове и зеленчуци, които не са били приготвяни от готвачите, учеше предметите, които изпускаше в стаята си, благодарение на Пат и всичко постепенно се подреждаше.

Или поне се чувстваше така, докато не я връхлетяха ужасните, неспиращи се, проблеми, които чакаха единствено нея. Първо от всичкия хаос; оставаха ѝ още два месеца, докато не трябваше да отиде при външните порти и да предаде информацията, след което може би щеше да си замине и да не се върне никога повече, ако не направят засада. Какво щеше да прави? Каква информация беше научила, досега? Главата започваше да я боли, само като си помислеше колко още неща не се бяха разкрили.

А второ; имала е последен тест по физическо, след което щяло да се разбере дали имала нужната класификация, за да продължи напред. Патриша ѝ беше разказала само, че ще трябва да премине тест, но не ѝ сподели над какво точно, защото е било забранено да се подсказва какво ще предстои. Просто бъди себе си и не позволявай да те засегне, беше ѝ казала когато Метиси се опитваше да изкопчи поне някаква информация, каквато и да е просто да бъде свързана с проблема.

И не на последно място; трябваше да си прикрие лилавите кичури.

Тя би ги махнала моментално, дори не би искала да ги има, но проблема беше по-сериозен. Когато върколаците се преобразяваха в човешката си форма техния цвят от козината им оставаше по краищата на тяхната коса, показваща какъв е всъщност той. Но не бяха под заплаха, защото напоследък често хората си правеха кичури, за да могат да изглеждат по-добре.

Но разликата между обикновените кичури и тези на върколаците бе, че това за тях беше като техния живот. Ако отрежеха или отстраниха и част от техните кичури, това за тях щеше да бъде неописуема болка, защото така все едно, без упойка, си губеха техните важни органи от тяхното тяло. Представете си да попаднеше на кичур, който поддържаше сърцето? Щеше да престане да бие, без питане.