In the middle (В ОЧАКВАНЕ ДА СЕ РЕДАКТИРА)

Chapter 1 - Yes, I'm Melinda

След седем дълги години Метиси порасна и с времето започна да разсъждава по-рационално. От деня, в който се случи инцидента двамата с баща ѝ не си простиха и така момичето не стъпи повече в близост  до градът. Дори не знаеше дали магазинът още работеше и дали господин Пит още живееше в Крийптаун. Останала в пълно невидение тя се зае с други нейни планове; например влизането в домове за обучение срещу човеците.

Точно така. Точно тогава в онази нощ те предизвикаха още повече раздразнения у човеците и така се започна войната между тях. За сега върколаците в покрайнините на най-близката планина се укриваха и планираха следващата си атака. Алфата, бащата на Метиси, ръководеше и понякога отиваше с някои от групите, на които им трябваха повече мощ и подкрепа. Загубиха свои с годините, както и хората, но не се предаваха и желаеха единствено всичко да се свърши. Като имат на предвид да ги изтрият от света.

Създадоха се от скоро, защото някои мъдри върколаци предположиха, че ще бъде по-добре, ако и те имат укрепление, в което учат и обучават едновременно младите поколения за настоящето. Построиха няколко, като така вестите се разпространиха в други глутници и така  също направиха същото.

Сградите ги направиха на закрити места, достъпни единствено за един върколак, познаващ местоположението. Така нямаше да привличат чуждо внимание, нито повече беди.

"О.Д.З.В."

Така съкратено нарекоха домът в близостта до Крийптаун; обучителен дом за върколаци. Приемаха се от ранна възраст, както при човеците, за да могат да започнат да се обучават и разбират в какво ще предстои да се намесят в бъдеще, ако бяха достатъчно добри, но всеки беше от полза в нещо. Дори Метиси, затова когато тя порасна и успя да преодолее загубата на майка си,един ден когато беше вечер и се намираха в пещерата, тя заяви пред баща си, че иска да се присъедини към съпротивата.

Баща ѝ се съгласи след дълго мълчание, докато обмисляше дали ще бъде наистина добра идея. След изминатите години той коренно се промени. Вече не беше същият любящ баща, който би направил всичко, за да не пострада неговата единствена дъщеря. Не, сега беше съвсем различен. По-студен и безразличен не можеше да бъде, когато ставаше дума за Метиси. Тя толкова много му напомняше за Амил, неговата покойна съпруга, че едва издържаше да бъде в нейно присъствие. Той и така не можа да преодолее загубата, затова вместо да успокои дъщеря си и да ѝ каже, че всичко е наред и че двамата ще се справят, той просто се затвори в себе си и не позволи повече да чувства. Само единствено мислеше как да защити неговата глутница, както един Алфа би трябвало да прави.