In the middle (В ОЧАКВАНЕ ДА СЕ РЕДАКТИРА)

Chapter 4 - Shut Up For A Moment!

Когато Метиси припадна Арен изпадна в паника, след което реши да намери най-безопасното място, където можеше да престоят, докато се събудеше. Премина по края на игрището, където беше най-тъмно, носейки на гръб преобразената вълчица, внимавайки да не я изпусне или нарани. След като се огледа за скрито място той забеляза храстите, засадени до стените изграждащи до къде е територията на Дома. Това става, мислеше си и мина през тях, като положи старателно тялото на женската.

Той се настани до нея, като положи ръка на челото ѝ и разбра, че то гореше, но започваше да спада. При такива извънредни ситуации обикновено не знаеше как да постъпи, затова винаги звънеше за помощ на негова позната, живееща също в Дома. Казваше се Ана-Мари и беше вълчица под прикритие, като работеща лекарка. Тя беше дошла заедно с Арен, защото когато имаха учениците месечни прегледи на това как е тяхното здраве, щяха да разберат какъв е всъщност той. Затова тя живееше там единствено, за да проверява него и останалите, и да излъже, че е добре за човек.

Но сега ще се наложи да прегледа и още един в допълнително.

Извади от джоба си неговия телефон и започна да я набира, надявайки се да му отговори на първото обаждане.

Тя отговори.

- Защо не си отново на вечеря? - прочу се от слушалката на телефона разтревожен женски глас. - Това е втори път за тази седмица и знаеш, че не мога всеки път да ти извинявам отсъствията. Все някога ще заподозрат и ще те питат какви ги вършиш.

- Това не е важно в момента - отразя я, като поглеждаше несъзнателно към лежащата вълчица. Дишаше накъсано, отколкото равномерно. - Искам да те попитам какво може да се случи, ако един вълк, например, получи внезапна треска и изпадне в безсъзнание?

От другата линия не се дочу нищо друго, освен една тежка въздишка.

- Какво си направил?

- Ще се изненадаш, но този път не съм виновен аз.

- Тогава казваш, че статически погледнато има друг вълк, който сега е при теб и е в безсъзнание?

Момчето докосна отново челото на момичето и си отдъхна, защото вече не гореше, както преди малко.

- Статически погледнато; да.

- Добре, тогава... - жената се зачуди за момент, после продължи с изречението си. - Можеш ли да ми определиш от кой тип е?