Трудно беше да бъдеш върколак, заобиколен от мнозинство от човеци. Особено за Метиси, но всичко се промени след първата седмица. Научи се как да се адаптира, както обясняваше господин Линдъл по История и оцеляване. Научаваше повече
за техните религии, предишни войни, как се е създал светът от тяхната гледна точка... научаваше техните слабости и със седмица се научи да се държи със същото поведение като тях. Наблюдаваше и след това възпроизвеждаше.
В пещерата, където младата вълчица живееше, преди баща ѝ да я запрати на една много рискована мисия, която можеше да ѝ струва живота, ако се провали, беше съвсем различно. Обикновено не стояха толкова дълго в човешките си форми; само при извънредни случаи. Нито не учеха толкова много разказвателни предмети. В пещерата живееха единствено глутницата на баща ѝ, която се състоеше от зрели господа, чиито живот не е бил отречен да имат семейство, а да се борят. Единствена, като женска, за нея нямаше особено голям проблем, защото никой не се интересуваше от нея, повече от приятелка.
Тези вълци, които имаха опит в тактиките и начините на битки помагаха при нужда. Нищо друго Метиси не научаваше, освен бойни планове. Затова тя беше благодарна на господин Пит, който преди я учеше как да чете и я запознаваше малко по малко със светът, който я заобикаляше. Така тя успяваше да се впише поне в ранга на средно-надарените със знание.
И най-трудното и крайно дразнещо нещо за нея беше шумът. Обикновено вълците не обичаха да нарушават естественият звук, затова през повечето време когато си почиваха се вслушваха в птичите звуци и вятърът, който шумолеше по дърветата. Обичаха и луната, за тях тя беше тяхната сила и подкрепа. Луната винаги знаеше как да успокои един вълк и да го накара да изкара всичко от себе си, чрез вой.
Хората в Домът не спираха да обсъждат все невъзможни неща и да не спират да говорят, което подлудяваше до краен предел вълчицата. Как могат да намират комфорт във всичкият този шум, питаше се тя, докато слушаше поредната история от Патриша, с която се сближи. Това беше едно от трудните неща, към които трябваше да се свиква, ако искаше да се впише в обстановката, затова тя от време на време започваше да говори все повече и повече, постепенно докато не достигна нивото на нейната приятелка.
Домът е осигурил всичко нужно за един ученик в обучение и учение. Униформа, храна сутрин, обед и вечер, всичко за къпане и тетрадките с учебниците. Както се знае този Дом е създаден от много дълги години, затова той е по-специален от останалите. Но не беше предназначен за такива цели, като например хората още ранна възраст да се учат как да се бият в бъдеще срещу върколаците. Беше един нормален Дом със стремеж единствено да обучава учениците да бъдат по-интелигентни и изобретателни. Нищо друго, но изглежда е било писано да се превърне в нещо съвсем различно.
YOU ARE READING
In the middle (В ОЧАКВАНЕ ДА СЕ РЕДАКТИРА)
مستذئبНа младата вълчица Метиси се оказва голямо предизвикателство когато бива приета по погрешка в училището, където биват единствено изпращани човеците - техните заклети врагове. На прага на нейното желание да избяга, тя бива спряна от Алфата на глу...
