In the middle (В ОЧАКВАНЕ ДА СЕ РЕДАКТИРА)

Chapter 5 - Hateful Girl

Едно то нещата, които ненавиждаше Али Йон беше, че учеше в "О.Д.З.Ч". Домът, където беше приета на девет годишна възраст и трябваше да се обучава в продължение на единадесет години, докато бъде готова за външния свят.

Минаха шест години, в които тя учеше, тренираше, обучаваше се как да може да оцелява. И всичко това, заради войната с върколаците. Тя не искаше да име такава съдба. Още от по-ранна възраст, когато все още не съществуваше такава вражда, малката Али желаеше единствено да стане голяма, като майка си, и да има страхотна работа, в която да изпитва удоволствие, че я работи.

Но какво получи? Само една внезапна новина, че трябвало да бъде обучена за бъдещ войник или за помощ в нещо друго, за да може да помогне на хората, да победят. Защо? Защото, ако не приемеше доброволно, можеше така да застраши безопасността на нейното семейство.

И всичко това заповядано на едно девет годишно момиче?

Преди тази ужасна новина Али беше изпълнена с радост и винаги се усмихваше искрено пред хората, които виждаше, защото животът ѝ беше приятен, изпълнен с щастие. Нямаше вреди, нито тревоги, за които да се тревожи особено, затова тя беше добре. Но не и сега, никога повече.

Онова щастливо момиче стана мит. Сега съучениците я наричаха Ненавистното момиче, защото тя намираше омраза във всичко и мразеше почти всичко околно. От шест години насам единствено тренираше и се учеше, но главно тренираше. Най-много бойните изкуства бяха запазени в паметта ѝ, отколкото знанието. След всяка следваща битка тя ставаше все по-омразна към света и хората, заобикалящи го, че вече останалите от нейния ранг се отказваха доброволно да се бият с нея. Тя беше почти стигнала крайния предел, готова да бъде погълната от омразата, докато преди година, когато тя викаше който и да е, да се бие с нея, се появи Ерик Сънсет и вдигна малкият си метален меч срещу нея.

- Аз ще се бия с теб - беше рекъл той с плътен глас, скриващ истинската му същност. На бойното поле, независимо дали е игра или тренировка, беше съвсем друга личност. И не беше добродетелна.

Полъскана, Али се усмихваше, сякаш беше на прага да се хвърли към някой случаен ученик, докато не се появи кандидат. Самият Ерик Сънсет. Известният син на Джонатан Сънсет, убил червена Омега. Това беше идеално за нея. Той беше силен, изключително силен, доколкото беше разбрала и сега той се предлагаше на нея за опонент. Какво по-хубаво от това, тя да изпусне парата?