Because I love you

We win, baby! ♥

Гледна точка Мери

Понеделник. Края на срока. Мача е днес!! Не знам защо се вълнувам толкова, аз само подкрепям отбора. От тях зависи всичко. Сигурна съм, че ще спечелим! Макс е най-добрия! Като стана дума за Макс, ето го и него!

-Еей принцесо!-прегърна ме и ме целуна.-Как си?

-Кажи ти как си, шампионе?- надигнах се на пръсти и го целунах по носа.

-Супер съм. Малко ми е притеснено за довечера.

-Вярвам в теб, любов моя!

-Обичам те тоооолкова много, Мер!!- Прегърна ме толкова силно, че не можех да си поема въздух.

-И аз те обичам, Макс, но моля те пусни ме. Не мога да дишам!!

Разделихме се и всеки тръгна към посоката си.

* * *

Мача започва след 10 минути! Всички бяха готови. Отбора и ние - мажоретките, бяхме на стадиона, чакайки да излезе противниковия отбор. Погледнах към футболистите. Но къде е Макс?? Погледнах телефона си, при което треньора ми се скара и ми го взе. Оставаха 5 минути.  Къде си Макс?

Излязох от редицата и побягнах към съблекалните. Чувах как всеки ме вика по име.

Когато вече бях там, влязох в мъжката съблекалня. Не ми пукаше че може да има голи момчета. Трябва ми Макс! Трябва ни на всички!

-Мери?!

Обърнах се. Макс! Слава Богу!

-Какво правиш тук? –попита ме.

-АЗ КАКВО ПРАВЯ ТУК? ТИ КЪДЕ СЕ ГУБИШ?!-развиках му се.

-Ей ей! По-спокойно. Тук съм.

Бягахме към стадиона. Мача тъкмо започваше.

Две от момичетата ми помогнаха да се кача най-горе на ''пирамидата'' от мажоретки.

***

2:2 за другия отбор. По дяволите! Просто вкарайте Макс в играта!

На едно от съчетанията Ванеса и Кат трябва да ме вдигнат във въздуха и аз да направя шпагат, след което те да ме хванат. Всичко беше наред, докато десния ми крак, който трябваше да бъде хванат от Ванеса се озова на земята. Кучка! Усетих как нещо изпука.

-Мер? Добре ли си?-попита ме Катрин, помагайки ми да се изправя. Залитнах.

-Кат! Изкълчен ми е глезена!! Не мога да ходя!-започнах да плача.

Тъкмо вкараха Макс в играта, но след като ме видя на земята дойде при мен.

-Мери? Добре ли си, миличка?? Какво има?-беше толкова мил!

-Макс! Нищо ми няма! Връщай се в играта! Ти си последната ни надежда!

-Сигурна ли си, че няма нищо?-погледна ме, все едно бях някакво беззащитно зайче.

-Да, Макс! Моля те! Направи го за мен!-прегърнах го.

Мача си продължаваше, а резултата още беше равен. Аз стоях с една голяма табела, на която пишеше името на училището ни.

Макс пое топката. Подаде на Люк и когато почти всички очакваха той да вкара, той върна топката на Макс. Той ритна топката силно към вратата. Ииии.... ВКАРА!!

Всички започнаха да викат от радост. Небето се разбиваше от фойерверки! Беше прекрасно! Бях толкова щастлива! Успяхме! Е, другите успяха, аз не направих нищо.. заради онази тъпа, завистлива к...

-Спечелихме, принцесо!!-Макс ме вдигна на ръце. Кога успя да дойде?

-Казах ли ти, любов моя! ♥