Because I love you

Научи се да заключваш, Мейсън!

Гледна точка Макс (пиян на мотика :D)

-Аалоооу.

-Да?

-Къв си ти бе?! И къде е приятелката ми?!

-Мери не е тук! На колко чашки си?- тоя подиграва ли се с мен?!

-Абе еей! Джош ли си, къв си, като не е там що телефона и е в теб бе?!

-Виж какво, Мейсън, остави Мери на мира! Тя заслужава много по-добър от теб!

-Абе еей, ти ли ще ми казваш на мен какво заслужава МОЕТО момиче?!.- наблегнах на ''моето''.

-Пфф.. не ми се занимава с пияници. Утре няма да помниш нищо от този разговор, за това ще ти го кажа направо – Макс Мейсън, ти си най-долното копеле, което не заслужава най-прекрасното момиче! Гледай си футбола и я остави на мира! Хах.. футболистче мазно.!

-Абе еей!! Само да те хвана и ще ти се стори...-идиота затвори! Тоя за какъв се мисли бе?!

Гледна точка Мери

Когато излязох от банята видях Джош с телефона ми.

-Кой беше? – попитах съвсем спокойно.

-Ъъм... майка ти! –отговори след кратко мислене.

-Нима? Чух нещо за футболисти, а доколкото знам майка ми не е почитателка на футбола.

-Не, сладурке, причуло ти се е!

Джош се приближи към мен. Притисна тялото ми в стената и когато устните му бяха на сантиметри от моите го бутнах.

-Стана късно! Ще се прибирам!

-Както искаш, принцесо. –моля??!

-НЕ МЕ НАРИЧАЙ ТАКА! – повиших тон.

-Мислех, че ти харесва. –попита ме объркано.

-ДА! НО ОТ УСТАТА НА МАКС!! – продължавах да му викам.

Не знам защо, но се чувствам много обидена! Когато Макс ми каже ''прицесо'' е сладко, нежно, мило, а чуто от Джош е... нищо!

***

-Какво ще правиш днес, Мер?- попита ме мама докато обръщаше палачинката в тигана.

-Амии.. Не знам. Може да изляза с Макс.

- А домашните?

-Пфф.. мамо! Кой пише домашни днешно време?! –засмях се.

-Неподходящ отговор за учителка! – обади се Кевин, втория ми баща.