Because I love you

Флорида

1 месец по-късно

Най-после е лято! Мери не ме остави на мира две седмици. Постоянно беше с учебник в ръка, но за сметка на това си взехме изпитите успешно!

-Хайде, Мер! Всички ни чакат!-извиках за да ме чуе, тъй като беше на горния етаж.-Добре ли си?-попитах я, защото повръщаше цяла сутрин.

-Идвам! Нищо ми няма! Добре съм!

Навън ни чакаха Мартин, Катрин, Алекс и новата му приятелка- Маги. Заминаваме във Флорида за седмица по случай рождения ден на Мери, който е след два дни. Организирали сме голямо парти там, за което рожденичката няма представа.

-Така, кола номер 1 – Мери, Катрин и Макс. Кола номер 2 – аз, Алекс и Маги.-нареждаше Мартин.

Кат се нацупи, защото може би искаше да е заедно с брат ми. Всички вече знаехме, че Мартин и Кат са влюбени, но и двамата ги е срам да си признаят!

* **

-Е, добре дошли във Флорида!-каза ни Мартин.

-Ще..- Мери започна да говори, но спря, наведе се и повърна отново.

-Мери, добре ли си? Започвам да се притеснявам за теб.

-Добре съм. Сигурно съм яла нещо развалено. Сега ми вземи багажа.

-Какво си замъкнала толкова? Тук сме за седмица!

В хотела ни настаниха по двама в апартамент. Маги с Алекс, Мартин с Кат и аз с Мери. Стаята ни беше огромна! Стените имаха красив тъмночервен цвят. Имаше голямо легло за двама по средата на стаята. С бели завивки и червена покривка. От двете страни на леглото имаше бели нощни шкафчета. Огромен бял гардероб беше залепен за стената.Стаята беше уникална! А банята още повече! Всичко беше в бяло. Едната й стена беше огледало, а срещу него имаше голяма вана.

-Боже мой! Макс! Прекрасно е! Благодаря ти!-възкликна Мери с широко отворени очи.

-Всичко за принцесата ми!-прегърнах я през кръста и целунах челото й.

На път към плажа Мери ядеше огромен сладолед. Цялата беше в шоколад.

-Гладна съм. –каза ми бършейки устата си с ръка.

-Какво? Пак ли? Сутринта изяде два сандвича, две парчета пица и сега този сладолед, който не знам как успя да погълнеш.

-Да, но искам още. Яде ми се нещо.

-Добре, добре.

Мери изяде още един огромен сладолед. Никога не съм я виждал да яде толкова много. Но по-добре да яде, отколкото да стои гладна.

След 15 минути Мери бягаше по плажа, все едно никога не беше виждала море. Беше много щастлива. Но вече беше на 100 метра пред мен и ми се наложи да бягам за да я настигна. Започнах да тичам по плажа.

-Макс!

Чух гласа на Алекс. Огледах се и видях двамата ми братя, Катрин и Маги излегнали се на хавлиите си.

-Тук сме. Защо се забавихте?- попита ме Кат.

-Ааа.. после ще ви кажа. Изгубих Мери.

И в този момент някой ме бутна на земята.

-Къде се губиш, Мейсън?!- каза Мери, след което сля устните ни в целувка.