Where are you, my love ♥

92 10 3
                                    

Гледна точка Макс

Не мога да повярвам! Дори не знам какво е станало! Помня само, че отидох в бара след като изпратих Мери. И тази сутрин се събудих до Ванеса!По дяволите, нищо не помня!

22:30ч. Тръгнах към дома на Мери. Трябваше да тръгна след нея още щом избяга! Трябва да и обясня всичко.

-Аманда? Мери тук ли е? Трябва да говоря с нея!! - казах бързо.

-Ъъ.. тя излезе сутринта. Обадих и се, а тя каза че ще остане с теб вечерта.-отговори с объркване.

-Какво? Но.. няма я!

-Макс! Къде е дъщеря ми?!

-Виж, не мога да ти обясня! Моля те обади и се! Аз и звънях хиляди пъти, но ми затваря! Оставих сто съобщения!

-Сега ще и звънна. –извади телефона си и набра Мери.-...Изключен и е телефона!

-Какво? НЕ! Къде може да е? Да, точно така! При Катрин! –веднага влязох в колата и тръгнах към дома на Кат.

-Макс! Не знам какво си направил, но мисли му ако и се случи нещо!!- това беше последното, което чух от Аманда.

Слязох от колата и натиснах звънеца на къщата.

-Макс? Какво правиш тук по това време?-попита ме Катрин.

-Кат, моля те кажи ми, че Мери е тук! Моля те!

-Съжалявам, но не е тук. Какво е станало?

-Моля те! Не я крий! Трябва да говоря с нея! –очите ми се напълниха със сълзи.-Моля те!

-Макс, не те лъжа! Няма я тук. Не съм я виждала от вчера. Случило ли се е нещо?-притеснение се изписваше на челото и.

-Да! Случи се! Точно за това трябва да говоря с нея!

Обикалях из улиците на Ню Йорк вече три часа. Нямаше я никъде! Проверих във всички клубове, заведения, при всичките и приятелки! Проверих дори при Джош! Но майка му каза, че него също го няма от часове! Ами ако я е отвлякъл?! Няма я! Моето момиче го няма! Отивам в полицията!

-Добър вечер!-поздрави ме някакъв полицай.

-Не е добра! Приятелката ми я няма!

-Как така я няма? –попита объркано.

-Няма я! Изчезна!

-От колко време я няма?

-Последно я видях в 11ч., значи 16 часа!

-Виж, моето момче, трябва да минат 72 часа за да я обявим за изчезнала! Прибери се и се наспи.

-Какво? Да спя? След 72 часа могат да се случат толкова много неща! Трябва да я намерите! Веднага! – развиках му се.

-Нищо е можем да направим още! Трябва да минат 72 часа! Такива са правилата.

-По дяволите! Казвам ти че я няма! Търсих я навсякъде! Няма я!!

-Разбирам, че си притеснен за приятелката си, но ние не можем да направим нищо за сега! Тя е момиче. Момичетата правят такива неща за да привлекат внимание!

-Тя не е такава!-казах ядосано и затръшнах вратата след себе си!

* * *

Измина седмица. Все още я няма! Обявиха я за изчезнала.Във всички вестници има нейна снимка с надпис ''Изчезнала ''. Когато ходя по улиците се депресирам още повече защото на всяко дърво, на всеки стълб, на всяка стена,навсякъде има снимка със същия надпис. Липсваш ми, Мери!

От полицията казват, че правят всичко възможно, но се съмнявам. Още си мисля, че онзи идиот има нещо общо с изчезването и.

Пуснах си телевизора. Ушите ми се наостриха когато чух:

''17-годишната Мери Стар от Ню Йорк, която беше обявена за изчезнала преди седмица е забелязана в бензиностанция в щата Оклахома. Момичето е било с непознато за нас момче. Ето и запис от охранителните камери ''

На записът се виждаше Мери! О, Боже! Тя е жива и здрава! Чакай, Оклахома? Но това е на 2 000 км от тук! И кой е този с нея? Беше със качулка и тъй като записа беше черно бял не можех да го видя ясно! Важното е, че Мери е добре и имаме някаква следа!

Телефона ми звънна. Катрин.

-Макс? Гледа ли новините? Жива и здрава е!!-започна да ми вика радостно.

-Гледах ги! Моето момиче е добре! Но, Кат, кой беше онзи с нея?

-Не знам, Макс. И аз това се чудя!

-Мисля, че е Джош! Той изчезна същия ден и не се е появявал! Той е! Отвлякъл я е!

-Ами, не знам, Макс. Защо му е да я отвлича? А и на записа на Мери не и личеше да е отвлечена – не беше тъжна, нито пък уплашена. Не знам, обади се на полицията! Чакам новини след това! Чао, Макс.

-Чао, Кат!

Мери, само да знаеш колко много съжалявам. Не ме мрази, моля те! Липсваш ми, принцесо! Имам нужда от теб! Трябваш ми! Ще те намерим, миличка! Ще те намерим!

Because I love youWhere stories live. Discover now