Because I love you

Hero

Гледна точка Макс

С Патрик пътуваме към Оклахома. Патрик Грей е полицая, който се занимава със случая ''Мери''. Настръхвам когато чуя това. Моля се само да намерим Мери жива и здрава!

* * *

Когато пристигнахме, първо отидохме в бензиностанцията, където беше направен записа. Патрик разпитваше персонала, докато аз обикалях наоколо. Нещо на земята проблясваше. Наведох се и го взех. Гривната на Мери! Значи наистина е била тук!

Когато тръгнах да показвам откритието си на полицая се чу силен изстрел. Господи!

-Патрик! Какво става?-попитах го уплашено. Не ме беше страх от изстрелите, а от това че Мери може да е някъде там.-Трябва да идем! Мери...

-Никъде няма да ходиш, Макс!-прекъсна ме той.-Ние сме от Ню Йорк! Тук е Оклахома! Не е наша работа! Колегите ще се погрижат за това!-стараеше се да бъде тих, но леко повиши тона си.

-Какво? Но ако е там! Ако Мери е там?! Трябва да идем!

-Макс! Колко пъти да ти казвам да не се месиш в работата на полицията!

-Пфф.. дай ми това!-взех пистолета от колана му.-Щом ти няма да направиш нищо, аз ще направя!

Тръгнах към вратата, сочейки пистолета напред.

-Мейсън! Веднага се върни тук! Писна ми от пубертетските ти глупости!

-А на мен ми писна от твоите полицейски правила!-това беше последното което казах преди да изляза.

Вън имаше страшна престрелка. Хората бягаха с ужасни писъци. Една жена падна на земята. До нея стоеше сина и. Детето започна да плаче, когато видя че около майка му се образува локва кръв. Побягнах към момчето. Взех го на ръце. Оставих го пред бензиностанцията.

-Влез вътре и иди при този мъж.-посочих му Патрик.

Прикрих се зад една кола и се огледах. Трябва да разбера кой стреля и откъде го прави.Погледът ми се спря на един мъж, облечен целия в черно. Беше на покрива на някаква банка с калашник.

Присвих едното си око, насочих пистолета към него и се прицелих. Давай, Макс, сега или никога! Дадох си кураж и натиснах спусъка.

Пет минути по-късно се чуваха само сирените на полицията и линейките. Изправих се.

-Мейсън! Поздравления! –Патрик ме потупа по рамото.

Беше пълно с хора наоколо, но това не ми попречи да забележа полицаите, които водеха мъжа в черно. Ръката му кървеше.

-Ти ли стреля по този мъж?-попита ме някакъв мъж облечен в униформа с много значки по нея.

-Да! Защо?

-Защото го издирваме от години. Толкова престрелки, толкова убийства, толкова жертви. Поздравления! Стрелял ли си някога преди?!

-Не... но Мери..

-Мери ли?Съжалявам, но Мери не е тук! Но искам да ти кажа, че ти си герой!

-Пфф... какъв герой като момичето ми го няма.

Какъв е смисъла ако нея я няма! Какъв е смисъла ако малкото и тяло не е сгушено в моето. Какъв е смисъла ако топлите и ръце не са на лицето ми, казвайки колко много ме обича! Какъв е смисъла ако меките и устни не са допрени до моите. Какъв е смисъла?! Момичето ми го няма! Моята принцеса я няма!