Because I love you

My girl, my everything! ♥

Гледна точка Макс

Събудих се и вече час гледах рошавото, но и сладко момиче до мен. Това е най-хубавата ми сутрин от месец! Няма да позволя на Мери да си тръгне повече! Няма да позволя на онзи нещастник да я докосне отново! Гушнах я. Тя е толкова мъничка в прегръдките ми. Чудя се, защо света да е голям като мога да го обгърна с ръцете си. Я, някой се разшава.

-Добро утро, любов моя! –целунах я по челото.

-Махай се!

-Какво? Мери? Какво става?

-Изчезвай Джош! Махай се!-започна да плаче.-Остави ме поне една сутрин, поне един ден! Моля те!

-Мери! Това съм аз! Макс!-гушнах я по-силно.-Всичко е наред, принцесо! Успокой се!

-М-макс! Къде съм? Къде е той?! Макс! Той ще се върне!

-Мери, спокойно! Ти си вкъщи! В Ню Йорк! Спокойно. А той само да има наглостта да дойде.. ще му се стори тесен света!-отново я целунах по челото и погледнах към нея. Видях страха в очите й.

-Макс! Обичам те!

-И аз те обичам, принцесо!

* **

Седях на дивана в хола и чаках Мери. Трябваше да я закарам до тях.. все пак майка й още не я видяла! Аманда ще си умре от радост като я види!

-Макс, мога да ида сама! Знам къде живея!-каза ми Мери, слизайки по стълбите.

-Не ме интересува! От днес нататък няма да се отделя от теб!

-Дори и в тоалетната?-повдигна вежди.

-Дори и в тоалетната! Не мога да си позволя да те загубя отново, разбираш ли?!-поставих ръцете си на раменете й и я гледах сериозно.-А сега се качваш в колата ми!-наредих й.

-Макс.. започваш малко да ме плашиш!

-Да те плаша? Защото не искам да ти се случи нищо лошо?! Ами радвам се тогава.

***

-Здравей, Макс! –поздрави ме Аманда.- Какво има? Новини от Мери?

-Ами всъщност.. нещо повече! – дръпнах ръката на Мери, която се беше до мен, но не се виждаше.

-Боже мой! Мери! Но как?!

-Мамо! –Мери се хвърли в обятията на майка си.