Because I love you

Nice to meet you again, Max.

Два месеца по-късно

-Тате.. може ли да си вземем сладолед?

Бръкнах в джоба си, но той беше празен.

-Ами.. някой друг път.

Видях как малката се натъжи и каза:

-О.. няма проблем. Друг път.

От месец беше така.. Нямах пари да купя дори нови рокля на дъщеря си за пиесата, в която ще участва, щяха да я изгонят от детската градина, защото не бях плащал вече два месеца, наложи ми се да взема заем от банката. С футбола нещата не вървят, дължа изключително много пари на много хора.. Всички пари, които получа събирам за системите на Мери.. Понякога се чудя дали трябва да продължавам да се боря или да се откажа.. НЯМАМ ПАРИ ДА КУПЯ ДОРИ ЕДИН СЛАДОЛЕД НА ДЕТЕТО СИ! Толкова съм безсилен без Мери..

С Мелани вървяхме по дългата пътека в парка до болницата. Когато вече приближихме вратата на болницата, в която лежеше моята любима, влязохме вътре. Видяхме плачещ мъж, който държеше за ръка своя две-три-годишен син.

-НЕ! МОЛЯ ВИ! НАПРВЕТЕ НЕЩО! –крещеше той през сълзи.

Мел ме поведе напред към този мъж.

Тя го дръпна за панталона леко и каза:

-Какво се е случило?

Веднага и направих забележка:

-Мел! Извинете, господине, дъщеря ми е много любопитна.

Човека само ни погледна. След няколко минути пак се обърна към нас и каза:

-Случи се това, че я няма! Няма я вече! Моята любима! Майката на сина ми.. тя.. тя е мъртва!-и сълзите отново започнаха да пълнят очите му и да се считат по бузите му.

Мел ме погледна с големите си сини очи, които след секунда също се навлажниха.

-Тате.. ами ако мама също умре. Ти каза, че никоя майка не би изоставила детето си.. Тази жена е изоставила сина си.. Ами мама?

Наведох се и я прегърнах.

-Спокойно, миличка. Мама няма да ни остави. Ще се борим, ще се борим до край.

След това избърсах сълзите й.

Качихме се на втория етаж. Хванах ръчичката на Мелани, а с другата ми ръка отворих вратата на стаята.