Because I love you

Princess or football player?!

-Макс! Ставай! Ще закъснеем!-чух гласа на любимата ми.-Макс!

Отворих очи и видях красивото създание, което се опитваше да ме събуди бутайки. Хванах я за ръката и я придърпах към себе си. Гушнах я силно.

-Макс! Моля те! Днес е много важен ден!-започна да мрънка Мери.

-Шшшт! Нека си поспим още малко!

-Макс?-каза след 5 минутно мълчание.-Виж! Пораснала е!

Веднага отворих очите си и я погледнах. Беше повдигнала блузата си и галеше малкото си коремче. Беше толкова сладка!

-Искаш да кажеш, че е пораснал. Той.

-Не, искам да кажа, че тя е пораснала!

С Мери винаги спорихме за пола на бебето. Тя искаше да си имаме момиченце, а аз разбира се момче. Затова, когато говорехме за детето ни, тя говореше в женски род, а аз в мъжки. Днес щяхме да сложим край на спора ни. Истината е, че не ме интересува какво ще е малкото ни ангелче! Ще го обичам каквото и да е!

-Хайде де, Макс! Ставай!-отново започна да ме бута.

-Аа виж какво! Отиваме при гинеколога чак в 11ч. Сега е 7!

-Да.. но преди това трябва да идем на училище! Днес е първия учебен ден!

Да.. Лятото мина толкова бързо! Сякаш беше вчера, когато разбрах, че Мери е бременна.

* * *

-Макс? Защо всеки ме пита дали наистина съм бременна!? Не виждат ли?!-намръщи ми се Мери и несъзнателно стискаше ръката ми, докато ходехме по дългия коридор в училище.

-Ами.. всъщност, не! Сина ни е толкова мъничък още. Спокойно, принцесо! След време всички ще знаят за него!

Често ми се налагаше да обяснявам на Мери, че все още няма голям корем! Явно беше свикнала с плоското си коремче...

Качихме се в колата ми и тръгнахме към болницата. Мери постоянно гледаше надолу.

-Какво гледаш, миличка?-попитах я.

-Нищо. Дъщеря ми е гладна... и аз покрай нея.-погледна ме и се усмихна с онази усмивка. Усмивката, която ми подсказваше, че иска нещо.!

-Какво да купя на принцесата ми?-паркирах пред някакъв магазин.

-Мм.. не знам, яде ми се нещо сладко.