Because I love you

Sorry, mom!

Гледна точка Мери

Събудих се и усетих приятния мъжки парфюм и силните ръце около тялото ми. Първото нещо, което видях беше, че стените не бяха с онзи красив тъмно-червен цвят. Тези бяха сиви! После погледът ми се спря на татуираните ръце. Джош?! Неговите ръце бяха целите в татуировки. Обърнах се. Видях Мартин, което до някаква степен ме успокояваше.

Опитах се да се измъкна от хватката му, но единственото което постигнах беше да събудя момчето до мен.

-Хей! Добро утро, Мер. Как си?-усмихна ми се Мартин.

-Ъм.. добре. Мартин, какво правя тук?! И къде съм изобщо?!

-Снощи те намерих в един бар. Пияна.

-Какво?!

Пияна? Ами бебето!? Но това обясняваше защо не помня нищо от миналата вечер.

-Да, Мери. Беше пияна. И то много! И не можех да позволя брат ми да те види в такова състояние, затова наех стая в този хотел и се обадих на Катрин да ни прикрие пред Макс.

-Нали не сме....?

-Спокойно не сме! Но ти ми сподели някои неща. Като например, че може би Джош е бащата на детето и искаш да направиш аборт.

-Какво?! Не е вярно!

-Не знам кое е вярно и кое не е, но няма да го махаш! Няма значение кой е бащата!

-Да, знам! Отначало наистина мислех да направя аборт, но след като видях колко е щастлив Макс и колко ентусиазирано говори как сме щели да бъдем най-добрите родители и детето ни винаги ще бъде щастливо.... Се отказах! И после се сетих, че Джош ме изнасили... много пъти! И всъщност детето може да е от него.

-Мери! Колко пъти да ти кажа, че няма значение кой е бащата! Обещаваш ли ми, че повече няма дори и да си мислиш за аборт!?

-Обещавам. Но няма да казваш на Макс за това!

-Да. Това ще бъде нашата тайна.-каза Мартин и ме целуна по челото.

* * *

10 часа по-късно

След дългото пътуване най-после сме си в Ню Йорк! От час се въртях в дома на братята Мейсън и се чудих как да кажа на майка ми, че съм бременна. Ами да!

Взех една малка червена кутийка и вътре сложих теста за бременност с двете чертички. Вързах кутийката на панделка с бял сатен и тръгнах към вкъщи.

Когато вече бях пред къщата ми звъннах на звънеца. Мама ми отвори вратата.

-Мери. Липсваше ми! Защо не се обади поне веднъж!-започва се.-Влизай!

-Мамо... съжалявам!-казах й и подадох малката кутийка.-Прости ми!

-Мери? Какво говориш? Какво има вътре?

Аз замълчах, а майка ми дръпна единия край на панделката и отвори ''подаръка '' си.

Красивите й сини очи се взираха в мен. Изпиваше ме с погледа си.

-Виж, мамо.. разбирам те и ако..

Мама ме прегърна много силно!

-За да имаш дете трябва да се сбогуваш със своето детство!- каза ми докато бях в обятията й.

-Какво? И няма да ми се караш?!

-Защо да ти се карам? Станалото станало! Ще ставам баба. Винаги ще бъда до теб, Мери! Обичам те! 

Имам най-готината майка! Толкова си я обичам! Искам да съм като нея някой ден! Искам с Макс никога да не се разделяме и да си отгледаме мъничето! Сигурна съм, че той ще бъде прекрасен баща!