Обичам те, но само пред нашите

Повече от просто приятели

Неутрална гледна точка

Тя потрепна от така прибързнаните му действия, но сякаш не искаше този миг да свършва и бе закована на мястото си.Джак се отдръпна замислено и излезе от стаята, оставяйки Сам вцепенена. Бързо излезе от къщата и тръгна към една осамотена полянка, която беше намерил преди години.Този обрат в живота му го съсипваше.

От години беше влюбен в най-добрата си приятелка, но не смееше да направи нищо, за да не съсипе приятелството им. Беше търпял и изживявал вътрешно всичко, но сега тя щеше да бъде неговя съпруга.

И всичко.. Всичко просто се промени за миг..

Сега тя щеше да е негова и никой няма правото да я докосва.

Истината бе, че ненавиждаше всички нейни гаджета.

Гледната точка на Джак

Засмях се на себе си. На обстоятелствата, в които бях поставен. На начина по който шибаният живот се гавреше с мен.

Хвърлеше я в ръцете ми, но какво значение има, като сърцето и иска друг.

Получих смс:

"Къде си? Късно е! Прибери се!"-гласеше съобщението пратено от Саманта.

"Няма смисъл ще стане още по-трудно.."-написах.

"Ти глупак ли си!? Моля те притеснявам се за теб!"-прочетох написаното от Сам и прибрах телефона си.

Усмивка се настани на лицето ми. Значи и липсвам.

"Липсвам ти нали?"-не се стърпях и извадих телефона си, пращайки и съобщение.

"Не!"-отвърна.

"Ясно.."-пръстите ми зашариха по клавиатурата.

"Значи няма да се прибера"-написах съобщението бързо.

Саманта ми звънна:

-Джак!-проплака.

-Какво?-отвърнах тихо.

-Прибери се-направи малка пауза-Моля те!-прошепна.

-Тук ми е добре!-измърморих.

-Къде си?-попита тя.

-Какво те интересува? Нали не ти липсвах?-попитах безразлично.

-Ъхх.. Арххх.. Офф.. Знаеш ли?!-изръмжа.-Мисля, че знам точно къде си!-затвори бързо без да изчака отговора ми.