Обичам те, но само пред нашите

Обичах..Не обичам..

Прибрах се и си взех душ тихо, защото не исках да събудя нашите и родителите на Джак, които странно не засякох по пътя към банята.

Водата се стичаше по тялото ми и отиваше в канала, а различни мисли минаваха през главата ми. Представях си как баща ми ме съпровожда към олтара, а там ме чака Джак с черен костюм и най-красивата усмивка. Сватбата наближаваше и това ме радваше много, въпреки че не си го признавах пред Джак.

Погледнах годежния си пръстен и го наместих. Обичах да дразня Джак толкова, колкото го обичах самия него.

Тъкмо да реша, че веднъж ще се изкъпя на спокойствие и чух как някой чука на вратата.

-Кой е?-изкрещях раздразнено.

-Кой може?-измърмори Гилински.

-Ами родата ти. Моята рода..-засмях се.

-Те спят и дори хъркат.-измърмори и се засмя Джак.

-Оу.. Излизам след малко.-съобщих.

-Може ли да вляза?-попита момчето и можех да се обзаложа, че се подсмихна.

-Не, Джак. Излизам до пет минути.-въздъхнах.

-Моля те!-продължи да упорства брюнета.

-Ама излизам след малко, няма смисъл.-извъртях очи раздразнено.

-Пфф, добре.-сопна се той.

Аз излязох от душ кабината и се увих в кърпа. Отворих вратата на банята и застанах лице в лице с Гилински.

-Влизай.-отместих се от вратата.

-Ама аз вече не искам.-засмя се момчето.

-Мм, да, ясно.-тръгнах към стаята ни.

Чух стъпките на Гилински зад себе си и поклатих глава, засмивайки се.

-Прави ли ти се нещо? Да отидем на ресторант или кино, или може пикник?-започна да изрежда въодушевено момчето.

-Джак, не е ли късно?-попитах и повдигнах вежда.

-От кога шест е късно?-повдигна вежда и той.

-Само шест ли е?Мислех, че е единадесет.-учудих се.

-Навън е светло, Сам.-погледна ме подигравателно Джак.

-Ами, ако за мен е тъмно?-попитах и мисля, че обърках брюнета.

-Ама слънцето... Зарежи.-седна на леглото Джак.