Далас и Гилински. Шантави песни. Какво по дяволите?

2.6K 172 11
                                        


Огледахме помещението, беше просторно и луксозно, хареса ми. Джак го запази и тръгнахме към колата му.Тъкмо, когато отварях вратата на колата, за да вляза усетих как някой хваща ръката ми.

Обърнах се рязко и се сблъсках с очите на Далас.

-Липсваш ми..-погледна ме тъжно, още имаше синини по лицето, които му придаваха окаян вид.

Косата му не беше вдигната нагоре както попринцип, сега беше разрошена и скрита с качулката на якето му.

-Кам?-попитах изненадано, гледайки невярващо към момчето, стоящо пред мен.

-Сам, моля те, излушай ме!-хвана раменете ми, а очите му се навлажниха.

Обърнах се нерешително и видях неудобрителния поглед на бъдещия ми съпруг.

-Дай ми само пет минутки..-отново прикова вниманието ми Далас.

-Добре.-казах колебливо и видях как лицето на Джак добива разгневен вид.

-Благодаря ти, Сам.-усмихна се Далас.

Дръпна ме по-настрани и се вгледа в очите ми, които объркано обхождаха лицето му. Той прехапа долната си устна и ме приклещи до стената на сградата, в която бяхме досега. Знаех какво ще последва, но чувствата ми към него явно все още не бяха изстинали, затова реших, че няма нужда да ме дразни повече с тези игрички и просто го придърпах в по-голяма близост към мен. Далас разби устните си върху моите и усмивка се прокрадна на лицето му измежду целувките ни. Зарових пръстите си в косата му, дръпвайки я. Той обви ръцете си около кръста ми, предърпвайки тялото ми плътно до неговото.

-Кхъм!-изкашля се някой зад нас.

Моментално се отдръпнах като попарена. Момчето, чието лице беше пламнало беше Джак и ни изгаряше само с погледа си.

-Какво по дяволите правите?-изсъска грубо, гледайки ни злобно.

-Джак, аз..-опитах се да кажа, но той грубо ме прекъсна.

-Ти-посочи Камерън-как си позволяваш да докосваш МОЯТА годеница?-изкрещя и стисна ръцете си в юмруци.

-Джак, аз го исках..-поклатих виновно глава.

-Моля?-изкрещя и ме погледна изненадано.

-Обичам го..-обясних, избягвайки очния контакт, който така ме плашеше.

-Обичаш го?-изсмя се.

Обичам те, но само пред нашитеМесто, где живут истории. Откройте их для себя