Събудих се от болки по цялото тяло. Едва се изправих и почувствах ужасно силна пареща болка между краката. Влязох в банята и си взех душ, колкото и да беше трудно. Имах синини по бедрата и по корема. Целият ми врат бе една лилава бъркотия от смучките на Джак. Прокарах пръсти през смучките, но болка заля тялото ми и аз моментално отдръпнах ръката си, стенейки тихо. Извъртях очи някак от досада. Пуснах душа на хладка вода и го оставих да ме мокри. Дори капчиците ми причиняваха ужасен дискомфорт, но постепенно свиквах. Въздъхнах и взех шампоана, изстискайки малко количество на ръката си и започнах да го втривам нежно в скалпа си.
Идеше ми да отида и да пребия онзи глупак, който вероятно не е пострадал толкова и просто си лежи спокойно. Кой самовлюбен човек слага огледала на всяка стена в банята си?
Щом изплакнах шампоана се увих с кърпа и излязох от душ кабината едва ходейки.Стигнах до вратата на банята и я отворих, влизайки в стаята, въпреки цялата болка, която беше превзела тялото ми.
Видях Джак, който бе легнал по корем. Сега вече съм по-доволна. Целият му гръб бе във вече посинели драскотини и засъхналата кръв създаваше вид на доста болезнена рана.
Взех спирта и един памук и седнах върху дупето му, започвайки да почиствам раничките. Гилински се размърда недоволно и започна да мрънка.
-Какво по дяволите правиш, Сам?-изсъска явно от болката.
-Почиствам раните ти.Тихо сега.-обясних с досада.
-Какви ра.. Ауч..-изви леко гръб от болката.
-Не мърдай, докато не приключа.-измънках, а той изпуфтя.
-Боли, мамка му!-изсъска през зъби.
-И мен ме боли спокойно.-казах му.
-Сигурен съм, че мен боли повече.-изсъска от болка.
-Така ли? Не ти си този, който едва ходи.-казах и притиснах памука по-силно към раната му, карайки нов стон на болка да напусне устните му.
-Не съм виновен, че искаше още и още.-засмя се, а аз го пернах през врата.
Тъкмо приключих и тръгнах да ставам, когато Джак се обърна и ме придърпа към себе си.
-Ох..-изплаках от причинената ми болка.
-Какво?-отдръпна се леко от мен.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Обичам те, но само пред нашите
FanficИмето ми е Саманта, но най-често ми викат Сам. Имам руса коса и сини очи. Водех нормален живот, докато не се случи нещо, тоест се случиха мама и татко с една новина, която успя да ме изкара от кожата ми и промени живота ми до основи.
