Обичам те, но само пред нашите

Ти си този, когото обичам!

-Може ли да побързаме?-загризах нокти от притеснение за Джак.

-Хубаво.-кимна Даниел грабна Нат като чувал с картофи и забърза крачката.

-Не че нещо.. Ама Натаниел нямаше да се справи с тази непосилна задача..-ухили се Дан, а Нат само кимна в съгласие.

Не успях да сдържа смеха си и се засмях като напушена по средата на улицата.

-Сега сме на там!-посочи Натаниел въпреки, че бе с главата надолу.

-Да вървим!-казах ентусиазирано и с бързи стъпки тръгнах към посоката, която ми показа Нейт.

-Сам, грешиш пътя.-чух гласа на Дан зад себе си и спрях, обръщайки се към тях.

-Това не е вярно.-измърмори Нат и като майнунка се измъкна от хватката на по-високото момче и седна на конче.

-Ето, сега дори го виждам!-заяви сърдито.

-Добре да кажем, че е на там.-вдигнах ръце отегчено и отново завървях надолу.

Вървях бързо, а напрежението в мен нарастваше с всяка изминала секунда. Дан и Нейт вървяха плътно зад мен, като Нейт се беше хванал за раменете на Дани и постоянно мърмореше да върви по-бързо.

-Човече, тежиш 60 килограма. Няма да се случи!-подшушна Дан на Натаниел.

-Носи мен..-прозях се.

-Да тя е по-лека.-кимна Нат.

-Тя не е лудачка като теб ,Нат!-каза му Даниел.

-Хайде, някой нека ме носи.-измърморих уморено и се обърнах, поглеждайки умолително към момчетата.

-Ох, добре, но не отговарям за експресното пристигане, защото Нат е доста луд по това време.-вдигна рамене Даниел.

Остави Нат и се наведе, за да се кача на гърба му. Повдигнах рамене и се качих на гърба му, обвивайки ръце около врата му.

-Почти пристигнахме.-съобщи Нат, докато ровеше в телефона си.

-Какво правиш на телефона си? Дай да видя!-изхленчих и се размърдах в ръцете на Дан, опитвайки да видя какво прави Нат.

-Момичета.-започна да движи веждите си нагоре надолу.

-Да, може да не е за вярване, но Нат има някакво въздействие върху момичетата.-обясни ми Дан и се изкикоти.