Свлякох се на земята. Чувствах празнота. Очите ми се наляха с горчиви сълзи. Преглътнах тежко, прехапвайки устни.
Защо винаги ставаше така? Защо винаги го наранявах?
Погледа ми се премрежи и усетих цепеща болка в главата. Започнах да плача, едва поемайки въздух.Исках Джак, точно сега той беше единственият, който беше способен да спре сълзите ми и да ме успокои, единствено той можеше да ми помогне, никой друг.
Корема ми се сви болезнено. Въпреки всичко реших да стана и да потърся Гилински, колкото и шибано тъпо да звучеше.Не си направих труда да избърша сълзите, които не спираха да се стичат от очите ми, просто обух обувките си и излязох.
Беше леко хладно. Не обърнах внимание на часа, но не беше никак рано. Оглеждах се отчаяно. Това се случваше за втори път. Да търся Джак. По една и съща причина.
Виждах леко замъглено, поради сълзите, които не спираха да се стичат от очите ми, но това нямаше значение. Огледах се наоколо, чудейки се в коя посока да поема, нямах си никаква представа къде се изпари Джак.
-Саманта!-чух мъжки глас и с надежда да е човекът ,който търся, се обърнах скоростно.
Разочаровах се, когато видях не Джак, а Нат.
-Какво?-подсмръкнах и разтрих очите си.
-Чакай малко, какво има?-попита разтревожено момчето, а усмивката от лицето му изчезна.
-Нищо.-отвърнах и се обърнах напред, продължавайки пътя си.
-Сам, не е нищо, кажи ми!-чух стъпките му след себе си, което значеше, че ме следва.
-Нат, моля те, остави ме.-прошепнах.
-Не, няма да те оставя толкова късно сама.-каза сериозно и хвана ръката ми.
-Защо?-извиках и го блъснах. Не знаех какво върша.-Защо ти е да стоиш с някого, чието ежедневие се състои в това да наранява онези, които обича.
-Защото ме е грижа за теб.-каза, гледайки ме в очите.-Не ми пука каква си, просто ме е грижа за теб и искам да си добре.
-Махни се, Нат, разкарай се!-изкрещях нервно.
-Няма!-изкрещя също момчето.-Идвам с теб!
-Ъгхх..-изпуфтях сърдито.
Нат само ме погледна, решен, че няма да ме пусне сама.
YOU ARE READING
Обичам те, но само пред нашите
FanfictionИмето ми е Саманта, но най-често ми викат Сам. Имам руса коса и сини очи. Водех нормален живот, докато не се случи нещо, тоест се случиха мама и татко с една новина, която успя да ме изкара от кожата ми и промени живота ми до основи.
