Обичам те, но само пред нашите

Подаръци, бебешки обувки..и жаба?

-Миличките ми!-майка ми се затича към нас, прегръщайки ни.

-Липсваше ми, мамо.-казах, отвръщайки на прегръдката.

-И ти ми липсваше!-стисна бузата на Джак и той се засмя.

-И вие на мен, госпожо Коуел.-каза Джак, усмихвайки се глупаво.

Родителите на Джак също дойдоха и процедурата се повтори.. Целувки и прегръдки в изобилие.

-Добре, добре, може ли малко лично пространство?-попитах и се усмихнах.

-Имахте толкова много лично пространство, когато бяхте само двамата.-намигна ми майка, а баща ми повдигна вежда сякаш казва "Ти сериозно ли?".

-Какво намеквате, госпожо Коуел?-попита Джак и ме погледна, намигайки ми.

-Ъм, нищо.-погледна засрамено жената.

Не се сдържах и се засмях. Джак взе куфарите на майките ни и излязохме.

-Колко възпитан зет си имам.-каза майка ми и се изкикоти.

Джак се ухили.

-Пфф, направо слънце!-засмях се и го ръгнах с лакът.

-Саманта, защо удряш момчето?-изписка майка ми.

-Сигурно си има основание.-погледна го разочаровано баща му.

-Защо ме гледаш така?-попита Джак и изражението моментално му се промени.

-Аз просто се пошегувах.-прегърнах го през кръста баща му, виждайки натъженото му лице.

-Добре.-отвърна Джак.

-Всичко наред ли е?-повдигнах вежда.

-Да, да.-промърмори и изтича напред да остави куфарите в багажника.

Отвори багажника и напъха всички куфари вътре, след което го затвори. Джак седна на шофьорското място ,а баща ми до него. Аз се наместих отзад, тоест леко ме премазаха отзад..

-Ох..-изстенах, когато усетих как майка ми буквално се настанява върху мен.

-Съжалявам, скъпа!-засмя се.

-Н-няма проблем..-едва казах.

-Сам, добре ли си?-попита Джак от предната седалка.

-Горе-долу.-изписках.

Захапах долната си устна, за да не изкрещя, когато майката на Джак ме настъпи.