Обичам те, но само пред нашите

Мислила ли си за бъдещето ни, Сам?

Прибрахме се и се тупнах на дивана, уморена от торбите, които мъкнах. Джак се чуваше в кухнята как нарежда всичко по шкафовете и рафтчетата.

-Няма ли да ми помогнеш?-провикна се.

-Ъмм, носих половината торби до тук, какво повече искаш?-изнервено повдигнах вежда, пускайки телевизора.

-Не е вярно! Аз носих повечето торби.-изкрещя от кухнята.

-Ти си по-силен!-заявих и скръстих ръце пред гърдите.

-Знам това!-видях как идва насам.

-Тогава какъв е проблема?-попитах, обръщайки се към него.

-Много си хитра!-каза, заставайки пред мен.

Аз станах и тръгнах към кухнята. Взех нутелата и лъжица, след което се върнах обратно. Видях как Гилински продължава да стои на същото място.

-Добре, ще гледам теб.. Не ми е проблем.-засмях се тихо.

-Признай си, аз съм много по-хубава гледка от всичко, което дават по телевизията.-подсмихна се.

-Ммм, не.-поклатих глава отрицателно.

-Как така не?-попита объркан.

-Ами не.. Зак Ефрон е доста по-хубава гледка.-отбелязах.

-Не, не е.-каза и размаха пръст.

-Да, добре.-ухилих му се подигравателно.

-Кажи, че съм по-хубава гледка от Зак Ефрон!-намуси се.

-Искаш да излъжа?-подсмихнах се и завъртях малък кичур коса на пръста си.

-Ти в момента лъжеш.-каза и се ме погледна в очите.

-Не, не е така!-заявих и отворих шоколада.

-Сигурна ли си?-повдигна вежда и се приближи.

-Мда..-облизах лъжицата.

-Хмм, така ли?-надвеси се над мен.

-Ами да.-игнорирах го.

Продължих да си ям от шоколада, докато той все още висеше над мен и ме гледаше.

-Какво има?-ококорих се объркано.

-Аз съм по-секси от Зак Ефрон!-изсъска срещу мен.

-Не, сигурна съм че не си.-казах спокойно.

Той ме погледна злобно и хвана буркана и лъжицата от ръцете ми, взимайки и поставяйки ги на масата.