Обичам те, но само пред нашите

Трябва да си върна Джак!

-Избирам...-очите ми зашариха по лицата на момчетата.

-Кой?-изръмжа припряно Гилински.

-Не знам.-проплаках, а Кам посегна да ме прегърне, но беше грубо избутан от ръката на Джак.

-Кой избираш, мамка му? Кажи!-повиши тона си, а очите му потъмняха.

-Обичам и двама ви... Много, наистина много. Не разбираш ли тъпо копеле?-почти изкрещях с треперещ глас.

-НЕ РАЗБИРАМ! Ти само се подиграваш с мен. Никога не ти е пукало за чувствата ми.-стисна ръцете си в юмруци и ме погледна бясно.

-Ти си моят най-добър приятел, Джак, още от деца сме заедно, винаги съм те обичала!

-Най-добър приятел... И до там! Никога няма да сме нещо повече! И шибаните брачни клетви не променят факта, Саманта!-изкрещя ядосано Джак.

-Аз..-опитах се да кажа, но той ме прекъсна.

-Спести си го!-изкрещя.

Хванах ръката му в опит да го успокоя, но той рязко се отдръпна и изхвърча през вратата като стрела.

-Джак!-извиках и тръгнах след него.

-Сам...-тихо подшушна Далас иззад мен.

-Не сега!- изсъсках и продължих да вървя.

-Джак, спри!-изкрещях силно.

Чух само едно затръшване на вратата и подскочих уплашено. Една сълза погъделичка бузата ми, но въпреки всичко избърсах лицето си и решително излязох. Огледах се, но не откривах фигурата на Джак, затова просто тръгнах в произволна посока.

-Сам!-чух гласа на Далас, а малко по-късно и приближаващите му стъпки.

Игнорирах виковете му и продължих да вървя напред. Изведнъж усетих как дръпва ръката ми рязко, обръщайки тялото ми към себе си.

-Какво?-втренчих се в него, но когато видях болезненият му поглед се размекнах. -Обичам те, нали го знаеш..?-хванах ръката му и се усмихнах насила.

-Да.. Така мисля.-кимна несигурно брюнетът.

-Просто трябва да се оправя с Гилински.. Знаеш и това нали..?-повдигнах вежди.

-Да.. Отивай..-лека усмивка се проплъзна по лицето му.

-Благодаря ти!-целунах го по бузата и отново тръгнах в някаква посока.