Обичам те, но само пред нашите

Защо седиш? Използвай тези ръце!

Аз се обърнах и сложих ръцете си около врата му. Погледнах към красивите му кафяви очи, погледът му накара кожата ми да настръхне.Приближих се към него и слях устните ни в една страстна целувка.

Изпитвах огромна нужда да бъда до него, самата мисъл, че може да го загубя сковаваше сърцето ми.

Той ме вдигна и сложи на плота. Започна да прави малки смучки по врата ми, а аз изстенах едва доловимо. Зарових пръстите си в косата му и я подръпвах леко.

Той се усмихна щом отново долепи устните с върху моите. Аз се опитах да премахна тениската му. Той разбра това и ми помогна като я отстрани набързо.

Спуснах едната си ръка по мускулестото му тяло, пръстите ми минаваха по гърдите му, после корема му и накрая стигнаха до началото на черните му боксерки.

Той се подсмихна и хвана края на тениската ми и буквално я разкъса на две, хвърляйки парчетата на пода. Хвана бедрата ми, увивайки краката ми около кръста си и тръгна нагоре към втория етаж.

Леко се препъна, докато изкачваше стълбите и аз се вкопчих в него. Дрезгавият му глас накара кожата му да настръхне, но въпреки всичко изкачихме стълбите без инциденти. Отвори вратата на стаята си с крак и ме постави нежно на леглото. Наведе се и целуна устните ми.

-Прощаващ ли ми? -погледнах го въпросително.

Той отмести за миг погледа си от мен, но аз побързах да хвана глава му и да я завъртя към себе си. Не получих отговор, а само тих шепот. Усетих как се надига от мен и излиза от стаята.Станах бързо от леглото и го последвах.

Изпуфтях ядосано и разроших нервно косата си. Излязох от стаята и тръгнах из къщата в опит да го намеря.

Изведнъж чифт ръце ме долепиха до стената и погледа ми се срещна с този на Гилински.

-Обичам те ужасно много!-заяви някак си през зъби и ме целуна грубо.

Изстенах тихо, а тялото му ме притисна по-силно в стената.

-Нека се отървем от тези скучни разпуснати панталони.-измърмори и започна да спуска ръцете си към ханша ми.

Стигна до ластика на анцуга ми и с едно движение ги премахна от краката ми.

-Казваш го само, за да ти пусна или е истина Джак?-буца заседна в гърлото ми и не искаше да се маха, сякаш ме принуждаваше да задам въпроса.