Обичам те, но само пред нашите

Гняв, загриженост, нежност и още смесени чувства

Сам седеще и чакаше  доктора да каже какво е състоянието на Камерън.

Джак най-спокойно си пиеше кафе и се ровеше в телефона си, с което успяваше да изнерви до краен предел момичето.

То гледаше с нотка на гняв в съвкупност на тъга и отчаяние и не знаеше как да процедира, за да не гръмне.
Мислите й бяха нахлули в главата й, какво ли не си помисли.

"Можеше и да е в кома..",

"Можеше да не се събуди..",

"Можеше никога да видя кафявите му прекрасни очи..."

Когато се беше отчаяла съвсем и едва се сдържаше да не рухне, доктора благоволи най-после да излезне.

-Как е той докторе?-попита бързо и притеснено.

-Спокойно!-засмя се лекаря.

-Нищо му няма! Попадал съм на какви ли не случаи след сбивания и той се е разминал съвсем леко. С малко синини и цепната устна!

-Щом е добре може да си тръгваме-каза Джак и задърпа Сам към изхода на болницата.

-Ти глупак ли си?-изгледа го злобно.

-Не, защо мислиш така?-попита спокойно, продължавайки да дърпа ръката й.

-Ама Ка..- Сам се обърна едва едва виждайки вратата на болничната му стая.

-Камерън е жив и здрав!-заяви грубо Гилински и двамата излязоха пред клиниката.

-Какво по дяволите правиш?- момичето се опита да освободи ръката си, но хватката му беше прекалено здрава.

Стигнаха колата му. Гилинси я вдигна като нищо и никакъв чувал и я сложи на задната седалка.

-Ти..-*удар*-Идиот-*ритник*-Смотан-*Опит за карате*-Шибан-*още един удар с лакът в корема*

-Спри се преди да те натикам в багажника-изсъска злобно Джак .

Погледа на Сам падна на очите му, които бяха загубили цвета си и бяха станали почти черни.

-Не бяхме ли приятели? Какво стана с теб след онзи разговор между семействата ни?

-Бяхме.. Сега сме сгодени.. И ти ми принадлежиш!-заяви с мазна усмивка Джак и седна на шофьорското място.

-Кой..кой си ти..? И какво по шибаните адски изчадия стори с онова момче? Момчето, което бе до преди два дни.

-Все същият съм си. Но сега ще ставаме семейство и ти нямаш право да се виждаш с никой друг!