My Alpha: In Love With The Moon

Chapter 3 "- Stay... please..."

Нищо не беше по-добре за два вълка от това да седят посреднощ, да гледат филми за вампири, да ядат бекон и да пият кока-кола. Да, познахте - родителите на Грейс решиха да заминат за Аляска за две седмици и двамата с Рой се възползваха от възможността. Той беше казал на родителите си, че отива при приятели, а всъщност щеше да прекара нощта с Грейс. Когато беше до нея се чувстваше в безопастност, макар и родителите ѝ да не го одобряваха много.
Беше вече дванайсет часа през нощта. Двамата с Рой си бяха пуснали "Истинска кръв" на огасени лампи. Седяха на дивана. Ръката на Рой заобикаляше гърба на Грейс. Тя се беше сгушила в него и държеше купа с бекон на краката си. Най-накрая тя не издържа и просто облегна главата си на рамото му заспивайки. Рой внимателно изключи телевизора, взе тялото на Грейс и го отнесе бавно и тихо в стаята ѝ. Сложи я да спи, зави я и я дари с малка целувка по челото. Грейс не усети нищо, защото спеше като заклана. Момчето затвори врата на стаята ѝ тихо и слезе във всекидневната. Легна на дивана и заспа.
ГТН.: Рой
*сънищатата на Рой*
Тичах като светкавица, а Грейс се опитваше да ме догони. Гонката продължи дълго. Забавлявахме се. Поне сега знам, че не съм сам. Тя скочи върху мен и ме хвана. Търкулнахме се и аз се озовах върху тялото ѝ. Погледнахме се един, друг. Допрях устните си в нейните. После я целунах...
ГТН.: Неутрална точка на зрение
- Рой, ставай! - засмя се Грейс. - Само да си беше видял физиономията! - продължаваше тя.
Рой отвори очи. Останови, че всичко е било само сън.
- Какво? - попита той объркано.
- Ти се целуваше с въздуха на сън! - смееше се Грейс.
Рой се засмя също и стана.
- Готов ли си за гонка? - попита тя с ентусиазъм.
- Остави ме поне да се омия - засмя се той.
Рой отиде да си измие зъбите и лицето. Когато погледна в огледалото забеляза, че нещо не е наред с очите му. Едното му око започваше да става светло-сиво.
- Грейс! - той я извика.
Тя дойде и остана стаписана.
- Какво е това по дяволите? - удиви се тя и отиде до него. - Дай да видя.
Тя взе главата му в ръцете си и я приближи към лицето си на не повече от сантиметър. Сърцата им щяха да се пръснат от вълнение. Грейс разгледа внимателно окото, но не намери нищо, което може да ѝ подскаже нещо. Тогава те се спогледха. Тя погали бузата му с пръст и излезе от банята. Рой искаше да я целуне. Искаше да опита вкуса на меките ѝ розови устни. Да вкуси малко от аромата ѝ. Да си поиграе с косата ѝ и да я прегръща завинаги. Всякаш любовта им беше забранена, като тази на Суки Стакхаус (Ана Пакуин) и Ерик Нортман (Александър Скарсгард) от сериала "Истинска кръв".
Момчето излезе от банята и отиде при Грейс.
- Добре ли си? - попита автоматично тя, а тревогата в гласа ѝ си личеше, като черно на бяло.
- Да...
След думите му, Грейс му се нахвърли и го прегърна плачейки. Той обви малкото ѝ крехко телце в мечешка прегрътка и усети тъгата ѝ.
- Кара... тя е в кома... - каза момичето хлипайки.
Рой я галеше по главата загрижено и успокоително. Тя се чувстваше много по-добре, когато той беше с нея.
- Първо се успокой, а после ми разкажи какво се е случило, добре? - хвана лицето ѝ в ръцете си, усмихна ѝ се успокоително и избърса сълзите от бузите ѝ.
Тя кимна и хвана ръцете му, всякаш не искаше да пуска лицето ѝ. Той галеше бузите ѝ, а тя затвори очи представяйки си гората и песента на птичките, за да се успокоѝ. Отвори ги, пое си дъх, свали ръцете на Рой и седна на фотьойла играейки си с шише вода.
- Тя отивала на същото място, където ни беше хванала. Било тъмно. Тя била съвсем сама. Нещо я нападнало и я удрало по бузата оставяйки три не много дълбоки рани. Тя побягнала с всички сили и точно, когато излезнала на шосето, припаднала и се сгумолясала на пътя. Някакво си момче я намерило, взело я и я занесло в болницата и така... - каза тя в отчаяние. - Аз съм виновна, Рой... - очите ѝ започнаха да се пълнят със сълзи. - Няма да понеса, ако... ами сещаш се... Господи..! - тя скри лицето си в шепите си и започна да плаче.
Рой седна до нея, прегърна я и позволи на главата ѝ да легне на гърдите му.
- Ти не си виновна. Не се вини. Вината е моя. Аз те извиках и рискувах всичко само, за да побягам с някой на моята възраст... или изобщо с някой... - той я прегръщаше.
- Добър опит - засмя се тъжно Грейс.
- Грейс, погледни ме! - той изправи лицето ѝ за брадичката и я погледна. - Ако плачеш няма да направиш нищо. Аз съм виновен, затова, ако искаш мога да си отида... - каза малко унило Рой.
- Не... Рой... остани... моля... - помоли го Грейс.
- Утре, обещавам, че ще се доберем до болницата и ще видим как е Кара.
Момичето кимна и пак го прегърна. Рой вече се чудеше харесва ли го тя или не. Истината беше, че тя изпитваше големи симпатии към него, но също знаеше, че с всеки един ден те нарастваха, превръщайки се в голяма, огнена топка от искряща любов. Тя също копнееше да го целуне, само че нямаше смелост. Тя мислеше, че той я харесва само като приятелка, а той мислеше, че тя го харесваше само като приятел. Не искаха да се карат, затова мълчаха и сдържаха в себе си емоциите, които всеки един от тях искаше да сподели с другия.
- По-добре ли си? - попита я загрижено той.
Тя само кимна и извадиха месо. Нахраниха се и цял ден се прегръщаха, гледаха телевизия, смееха се и се гонеха заедно.