My Alpha: In Love With The Moon

Chapter 9 "The cure"

Рой лежеше на дивана с 39C° температура. Кашляше, подсмъркваше и кихаше. Чиста настинка. Беше завит с два тона одеала и гледаше телевизор. Грейс започна да му прави чай с лимон. Рой недоволно измърмори:
- Не искам чай с лимон...!
Грейс направи чая и му го поднесе с думите:
- Не е трябвало да се скиташ на пълнолуние! А сега пий!
Момчето въздъхна недоволно и взе чая.
Ридиан слезе долу. Майката на Грейс също слезе и взе пощата. Отвори писмото и по изражението на лицето ѝ, нещата не бяха съвсем наред.
- Какво има, мамо? - попита разтревожено Грейс.
- Случайно да си пропуснала да ми кажеш подробността, че не си се явила в училище вече цяла седмица? - агресивно заби поглед в нея майка ѝ.
- Ъ-м-м-м... - Грейс само се усмихна невинно.
- Ако вие двамата получите само още едно отсъствие, ще ви изключат от училището! Рой, трябва да ставаш, болен, не болен, това не е моя грижа! Да сте мислили с главите си! - изсъска майка ѝ.
- Аз мога да отида вместо него! - каза Ридиан.
- Но... - започна Грейс, но беше прекъсната.
- Не, Грейс, - прекъсна я майка ѝ - нека се научи как да контролира вълка. И като наказание, ти ще се заемеш с това. На твое разположение е! - каза строго майка ѝ и се качи в стаята си.
Грейс въздъхна и взе училищната си чанта.
- Хайде, Ридиан. Облечи училищната си униформа и вземи чантата си за училище - каза Грейс.
- Добре... - рече той и се преоблече, след което се събра и потеглиха към училище.
Вървяха пеша. Грейс започна да налага човешки правила.
- Така... никога не показвай вълка!
- Но как...? - попита Ридиан.
- Какви са първите признаци на вълка? - попита Грейс.
- Не знам... ами... все едно крайчетата на пръстите ми изтръпват... - беше прекъснат.
- Точно! Когато го почувстваш, независимо къде си и какво правиш, спри го!
Момчето кимна и продължиха пътя си.
- А... какво си правил... сам? В смисъл... как си се справил? - попита Грейс, макар, че ѝ беше неудобно.
- Беше трудно... Не знаех какво съм, а после онези вълци ме надушиха. Те ме приютиха, Алиса, алфата, която умря, тя ми беше като майка. Тя ме научи на всичко! Как да ловувам, да се грижа за себе си... Тя е невероятна - отговори момчето.
Грейс само го погледна приветливо и изрече:
- Добре дошъл в глутницата!
Ридиан се засмя и влязоха в училището.
Навсякъде имаше плакати. И всеки един от тях гласеше: "Седемнайсетгодишна ученичка намерена в гората, мъртва! Почивай в мир Кара Смит..!".
Изражението на Грейс беше пълно с болка, страдание. Взе един от плакатите в ръцете си и сълза се стече от окото ѝ.
- Какво направих!? - попита тихо Грейс.
- Ей, ти не си виновна...! - опита се да я успокои Ридиан.
- Не... аз... - момичето се разплака и се сгуши в Ридиан.
Ридиан я прегърна опитвайки се да я успокои. Сърцето на Грейс щеше да изскочи от гърдите. Усещаше приливи на емоции, когато се допря до Ридиан.
Звънеца би. Момичето избърса сълзите си и заведе Ридиан в класната стая. Седнаха и така започна денят им.
- Биологията изучава човешкото тяло и мозък, отдавни времена - съобщи учителката по Биология. - За да се намери точното лекарство за човека, първо трябва да се запознаем с болестта. Как работят клетките, как стоят нещата с хигиената, да изучим мулекулите и да проведем анализ на кръвта. Това всичко ще ни запознае с болестта.
На Грейс ѝ хрумна идея. Трябваше просто да проведе малко изследване на настинката на Рой.
Урокът свърши. Ридиан стоеше и се оглеждаше като гърмян заек, а Грейс търсеше нещо.
- Ето го! Изпий го - каза тя държейки малко шишенце с червена течност.
- Какво е това? - попита Ридиан помирисвайки го.
- Това се нарича "Лапили". Древно масло, създадено от пра-полу-вълците, което помага да останеш човек за пет часа.
- Ще те убия, Рой...! - каза си тихо момчето и изпи течноста.
И така денят им мина като по масло. Когато петте часа отминаха, Грейс и Ридиан започнаха да се гонят из гората. Смееха се и тичаха с все сили. Накрая Грейс се опита да скочи върху гърба на Ридиан и да го събори, но момчето реагира и я хвана. Носеше я на конче не гърба си.
- Не! Ридиан! А-а! Пусни ме долу! - викаше и се смееше едновременно тя.
- Или? - попита той смеейки се.
- Пусни ме! - продължаваше да повтаря Грейс през смях.
*четири часа по-късно*
Луната се показа и двамата се преобърнаха от хора във вълци. Гонеха се и си играеха. Грейс научи за него повече от колкото за някой друг. Дори и за Рой. Ридиан беше забавен. На Грейс ѝ се струваше, че полудява...
На другата сутрин се върнаха. Беше събота. Двамата влязоха в къщата смеейки се на вица, който Ридиан, туку-що ѝ беше разказал. Рой се изправи и ги изгледа отвратено.
- Майка ти ми даде лекарство. Добре съм - каза ледено, а после просто сърдито ги заобиколи и тръшна входната врата.
Двамата с Ридиан се спогледаха. Те не знаеха, че изглеждат като гаджета, а и не искаха да изглеждат или още по-малко да стават такива. Не искаха да развалят всичко между Грейс и Рой. Но очевидно, то вече беше разрушено...