My Alpha: In Love With The Moon

Chapter 7 "Because I'm crazy, baby I need you to come here and save me"

Беше четири часа през нощта. Грейс се разхождаше из гората под лунната светлина. Слушаше как птичките разнасят песента си и щурците се опитват да ги надвикат. Клоните на дърветата галяха нежната ѝ кожа. Листата шепнеха стихове, а тревата леко гъделичкаше краката ѝ. Разхождаше се като пияна и държеше една бутилка с уиски и кутия с хапчета. Докато се разхождаше на зик-зак, плачеше, тананикаше си нещо и се смееше през сълзи. Имаше чувството, че главата ѝ ще се пръсне. Всичко около нея се въртеше и се чуваха забавени гласове. Смях. Тя се смееше и чуваше смеха си. Гримът ѝ беше размазан, а тя се наслаждаваше на тъгата. Тя се побърка. Не знаеше какви ги върши. Отиде на виещият дъб. Прокара ръка по дървото и усети накъдрената му кора. Всякаш и то е преживало, толкова много, че чак се е свило от болка. Тя го обиколи един път и нададе силен вой в него. Воят се разпростря навсякъде из гората. Птичките се разлетяха. Тя седна на падналият, дебел клон до дъба.
Рой спеше у тях си. Дочу воя на Грейс, от който се събуди.
Тя се засмя още един път. Всичко пред очите ѝ се размазваше и оставяше следи от изчезващи сенки. Тя усети дребните капчици пот по челото си. Тя се беше побъркала. Лудост. С меланхолични движения, Грейс започна да отваря уискито и хапчетата. Бяха преспивателни. Тя натъпка няколко в устата си и ги изпи с уискито. Така направи с всички, докато кутията не се изпразни. Тя я хвърли и изпи уискито до дъно. Започна да се смее. Беше потна. Смееше се като луда, истерично, побъркано. Импулсивният ѝ смях се превърна в неудържим и силен плач. Тя се ядосваше. Извика от яд, стана и счупи бутилката в дъба. Тя просто се развика. Викаше с цяло гърло. Тялото ѝ потъна в луди и безмилостни конвулции. Тя се свлече на земята. Безпомощна. Нямаше никой, освен красотата на небето. Тя го гледаше и се опитваше да си поеме дъх. Преглътна силно. Пред размазаният ѝ поглед се пови Рой. Тя чуваше всяка една негова дума, само че забавена.
- Грейс! - чуваше го толкова меланхолично, че чак се засмя и повърна кръв. Харесваше ѝ. Имаше нещо лудо. Нещо се беше променило. - Грейс, дръж се, чуваш ли?! - Тогава тя затвори очи, а момчето разтърси тялото ѝ. - Не-е-е! Какво направих? - очите му се напълниха със сълзи и той започна да прегръща припадналото, умиращо тяло. - Грейс…! - той започна да плаче прегръщайки я.
Завъля дъжд. Намокриха се и двамата. Рой не се предаде. Той я взе, обърна я с гръб към себе си слагайки я в скута си и пъхна двата си пръста в устата ѝ, за да повърне.
- Хайде, Грейс! Не умирай, ти си по-силна от това! - каза Рой през сълзи.
Момичето повърна и се осъзна. Тя се закашля и си пое въздух. Рой разтревожено започна да гали главата ѝ плачейки.
- Няма да го допусна! Никога! Съжалявам, Грейс… съжалявам, чуваш ли… - каза той с трепереща нотка в гласа. Прегръщаше я толкова силно, че чак и най-силната любов, не може да го обясни.
Грейс се опитваше да си поеме въздух. Тя се разплака в скута на Рой и притисна ръцете му към себе си.
- Съжалявам, Грейс… съжалявам, толкова много… извинявай… прости… съжалявам… - повтаряше той, а Грейс плачеше.
Тя облегна глава на гърдите на Рой. Грейс се успоѝ и промълви опитвайки да се усмихне:
- Наред е… всичко е наред, Рой… не се тревожи… свърши...
Тя обърна глава към разтревоженото момче. Той беше мокър от дъжда. Тя също. Грейс разгледа лицето му и го целуна. Една страстна, пълна с любов, страдание, ревност, алкохол и даже мъничко лудост, целувка. Тя се обърна цялата към него и легна върху него. Целувката траеше доста дълго. Тя се отдели за малко от него и той използва момента казвайки:
- Обичам те, Грейс Куонтън.
- Аз също те обичам, Рой Мойър.
Те се усмихнаха един на друг. Рой махна кичур коса от така прекрасното ѝ лице. Избърса сълзите ѝ и я целуна още веднъж.
- Мисля, че трябва да си ходим - каза той и ѝ се усмихна.
Тя кимна и стана. Той ѝ даде якето си и я изпрати до тях. После и той се прибра.
Грейс влезе да се къпе. Взе си душ и излезе. Преоблече се в топлата си, уютна пижама и седна на леглото си подсушавайки косата си. Телефонът ѝ звънна. Беше Кара. Събудила се е от комата!
- Кара!? - попита Грейс зарадвано.
- Съжалявам… - чу се да говори мъжки глас - Кара вече не е сред нас…
Грейс остана парализирана. Телефонът се свлече от ръката ѝ. Тя просто отвори завивката на леглото си и легна. Момичето просто откачи. Заспа доста бързо. Без тя да усети, Рой се промъкна в стаята ѝ. Наблюдаваше как спи.
Харесваше му. Харесваше му толкова много, че чак потрепваше. Тя го караше да изпитва нещо. За първи път в пустата душа на момчето се бе появила малко светлина, смисъл. Някой като него. Той не беше сам. Вече не. Тя беше до него. Никога до сега той не се беше чувствал така. Пустото място беше запълнено от момиче на име Грейс. От кефевите ѝ очи, червената коса и дори големите, пухкави и розови устни. С всеки ден разбираше, че я обича все повече и повече. Когато мислеше за нея, всякаш се освобождаваше от нещо.
Рой прокара нежно пръст по лицето на Грейс. Целуна я по челото. Тя се разбуди. Видя го. Тогава тя просто го притегли към себе си и го целуна.
Грейс го обичаше. Никой не ѝ бе носил толкова проблеми, щастие и любов за целият ѝ живот. Решението, което се бе събрала да направи, може би не беше грешно. Тя усещаше, че е правилно, че го иска истински. Решението, което се събираше да вземе беше, да отдаде девственноста си на Рой. Смяташе, че е достатъчно голяма. И да, тя беше достатъчно голяма.
Тя го придърпа при себе си в леглото си. Момчето разтревожено прошепна:
- Но…?
- Ш-ш-ш-ш-шт… - прекъсна го Грейс.
И тогава то се случи. Тя му отдаде девственноста си. Тя го обичаше. Той нея също. И не говорим за любовта, която показват по сериалите, говорим за истинска, страстна, топла и полудяла любов. Никой и нищо не можеше да развали първият им път. Тя беше доволна. Също така малко откачи, но… те се обичаха. И никой не можеше да попречи или да промени чувствата им. Никой.