My Alpha: In Love With The Moon

Chapter 5 "I HATE YOU!"

Ето, че и седмицата мина, Рой се прибра вкъщи, родителите на Грейс щяха да се върнат и отношенията на Грейс и Рой се задълбочаваха. Рой, Кара и Джими се държаха като първи дружки. Кара и Джими продължаваха да не знаят за тайната, която семейството на Грейс и Рой споделяха.
Сега всичките четирима посрещаха родителите на Грейс. Когато Клео излезе от колата, надуши Рой. Рой гледаше невинно и дружелюбно. Джон също го надуши. Никой нищо не каза, заради Кара и Джими. Прибраха вещите си и изпратиха Кара и Джими у тях.
Сбогуваха се и когато майка ѝ затвори вратата и започна:
- Мисля, че не ми споделяш нещо, млада госпожичке.
- Оу, мамо, хайде де! - умоляваше я Грейс.
- Не, госпожо, Куонтън. Аз мога и да си отида - каза Рой и тръгна да излиза.
Грейс го дръпна към себе си, с Рой се спогледаха и помоли отново:
- Мамо!?
Майка ѝ разбра, че Грейс е лудо влюбена в Рой. Тя меланхолично изрече:
- Добре...
- Да! - зарадва се Грейс и го прегърна.
Рой също се зарадва и я прегърна. След няколко минути решиха да се разкарат хванати за ръце.
- Та... ти ми говореше за обежище... - започна Грейс.
- Искаш ли да ти го покажа? - попита той.
- Да, разбира се, аз... - нещо я прекъсна.
Някакво си момиче с кестенява коса изскочи от гората и започна да прегръща Рой изтръгвайки ръката му от тази на Грейс. Момичето беше вълк.
- Саманта! - удиви се той.
Тя го прегръщаше и през сълзи каза:
- О, Рой... как ми липсваше!
Грейс видимо ревнуваше.
- Трябва да си ходиш, Саманта! - възкликна Рой отблъсквайки я.
- Не! - каза тя.
Тя започна да души. Приличаше на клошарка. Надуши Грейс и изръмжа срещу нея, като позволи на очите си да пожълтеят. Грейс също изръмжа и каза:
- Моята територия, моите правила!
Момичето се обърна нацяло към Грейс и приближавайки се каза:
- Не ми е нужна територията ти, нужен ми е Рой! Той е мой!
Двете започнаха да ръмжат една срещу друга. Рой се опита да ги спре.
- Рой не е твой! - изръмжа Грейс.
- Така ли? - отпусна се Саманта и възвърна предишният си облик. - А как ще обясниш това? - тя грабна Рой за яката и го целуна с език.
Грейс също възвърна нормалният си облик и разплакана избяга.
- Какво по-дяволите правиш?! - отблъсна я Рой. - Отивай си и повече не се връщай!
Той тръгна след Грейс, а Саманта остана. Рой намери Грейс по аромата. Тя беше при виещия дъб. Той седна до нея, а тя му обърна гръб.
- Грейс... аз... - той беше прекъснат.
Тя се обърна и започна да вика удряйки го с юмръци по гърдите с насълзени очи:
- Млъкни! Махай се! Мразя те! Мразя те! Мразя, че те обичам! МРАЗЯ ТЕ!
- Грейс, чуй, аз... - той хвана ръцете ѝ и я погледна, не знаеше какво да стори и взе, че я целуна.
Тя отвърна на целувката. Беше страстна, изпълнена с ревност, с цялата любов на света, с омраза и бяс. Той пусна ръцете ѝ, а тя седна в скута му. Целуваше го докато прокарваше пръсти по копринената му коса. Отделиха се.
- Това, значи ли, че ми прощаваш? - усмихна се той.
Тя също се засмя и пак го целуна. През това време Саманта ги наблюдаваше и ревнуваше.
Стана време да ходят у дома. Хванати за ръце, двамата се прибираха.
- Обещай, че... повече няма да правиш така - помоли ги Грейс.
Рой спря пред входната врата на Грейс и ѝ каза:
- Нищо, никога и никой няма да разруши, това, което ние с теб сме изградили. Обещавам - той се усмихна и я целуна по челото.
Тя също се усмихна, целуна го по бузата и се прибра.

П.п.: Съжалявам за кратката глава.