My Alpha: In Love With The Moon

Chapter 1 "The new boy"

Будилникът на Грейс започна да звъни. Тя отвори очи и се изправи хващайки дългата си червена коса на опашка. Днес беше пълнолуние. Отиде до тоалетната и се погледна в огледалото. Кафевите ѝ очи започнаха да сменят бавно цвета си в жълт. Майка ѝ - Клео, нахлу и я стресна.
- Не и днес, Грейс! - дръпна я тя за ръката, а очите на момичето станаха отново нормални.
Тя беше на 17 и живееше с майка си - Клео и с баща си на име Джон. Беше девствена, макар, че повечето момичета на нейната възраст, вече не са. Приятелите ѝ не знаят за способността ѝ да се превръща във вълк, както всеки един останал човек. Семейството ѝ и тя са полу-вълци и не са единственните. При пълнолуние, обръщането от човек във вълк беше задължително. Иначе можеше да се обръща по всяко време или не. Тя беше единственната в училището "Лексхай", която беше полу-вълк. Най-добрите ѝ приятели се казват Джими и Кара. Тя не живее в града. В близост винаги има малка горичка, но тя има таен гардероб в стаята си, който всъщност е малка и удобна стая за вълци, за да може да се обръща там и да не издаде тайната, като се покаже във формата на вълк пред хората. На това място се считаше, че вълците са изчезнали и да, така беше, за това тя не можеше да рискува.
Майка ѝ я задърпа във всекидневната.
- Защо?
- Днес е пълнолуние, малка госпожичке и ти никъде няма да ходиш!
- О, хайде де мамо... - въздъхна Грейс - остави ме поне да побягам из гората... Ще се върна след около час... Моля..!? - помоли я Грейс. Настъпи малка пауза в която майка ѝ мислеше.
- Само този път! - отегчи се Клео и я пусна.
Момичето благодари на майка си и се преоблече. Излезе и се затича към гората в близост до къщата им. Тичаше като вятъра. Косите ѝ се вееха. Прескачаше дървета, клони и камъни. Тичаше толкова бързо, че дори и скоростта на светлината не може да го опише. Мигайки, нещо се появи пред очите ѝ и се сблъска с него. Паднаха и се търкулнаха по миниатюрно надолнище. Грейс се огледа и видя момче. Момче със нещо като сини очи и с руса коса. Беше красив и изглеждаше силен. Грейс включи супер-обонянието си и го надуши - съответното момче беше като нея: полу-вълк. Той изръмжа и промени цвета на очите си в жълт. Грейс стана и също изръмжа:
- Моята територия, моите правила!
Момчето се успокоѝ и Грейс му помогна да се изправи.
- Добре, нека са твоите! - говореше ядосано момчето. - Тъкмо се преместихме, а вече ме гонят..! - завърши в яд той и бутна Грейс бягайки на някъде.
Тя отново се довери на старото супер-обоняние и го проследи. Супер-обонянието показва нещо като малък път. Всъщност е кръгообразна и малка пътечка, светеща в жълто.
Тя бягаше след него и очевидно по усмивките на лицата им се забавляваха докато се гонеха. След доста дълга гонка, Грейс се хврърли върху него и двамата паднаха задъхани на земята, а листата омекотиха падането. Дишането им беше учестено. Сега просто лежаха върху листата и гледаха задъхано облаците. Грейс погледна китката на която беше часовникът ѝ и установи, че е време за тръгване.
- Аз трябва да се връщам вкъщи - каза Грейс, стана и побягна.
- Чакай, аз дори името ти не разбрах как е! - провикна се момчето.
- Грейс - извика тя.
Той стана и побяхна след нея. И двамата бягаха като светкавици.
- А твоето как е? - провикна се Грейс бягайки.
- Рой - отвърна той, като вече я настигна.
- Опитай се на ме настигнеш - спря, блъсна го по гърдите на игра тя и побягна бързо напред.
Той се засмя и побягна след нея. Те се гониха... и гониха... и гониха... Най-накрая Рой скочи върху нея и паднаха задъхани смеейки се днес вече за трети път.
След малко време се поуспокоиха.
- Не, Рой, аз наистина трябва да тръгвам - каза Грейс.
- Не е нужно, млада вълчице! - обади се майка ѝ подаваща се из зад храстите.
- Мамо! - извика ядосано Грейс.
Рой изръмжа и промени цвета на очите си.
- Не си заслужава, момче! - отвърна Клео и изръмжа срещу него променяйки цвета на очите си.
Той просто дишаше нервно и гледаше ядосано с жълтите си очи. Майката на Грейс я хвана за ръката и я заведе у тях. Бутна я вътре в къщата и затвори вратата. Изглеждаше бясна.
- Какво си позволяваш? - скара ѝ се тя.
- Нищо, мамо... аз просто... така е забавно, когато споделяш едни и същи чувства с някой на твоята възраст... - каза тя усмихвайки се.
- О, не! Това е! Наказана си! Седмица без никакво излизане, само в училище и ще ядеш месото си сурово! - продължи майка ѝ. Грейс въздъхна и се качи в стаята си.
За Грейс това не беше голямо наказание. Суровото месо беше нормално за нея, а за излизането щеше да измисли нещо.
Настъпи нощ и луната беше вече на показ. Грейс нервно ходеше и ръмжеше из стаята си, а вените ѝ изпъкваха, вливаше се нещо като по-тъмна кръв. Измени цвета на очите си. Дочу някой да удря с камънчета по прозореца ѝ. Тя погледна през завесата и забеляза Рой. Той имаше същите изпъкнали вени и жълти очи. Те почти се променяха. Тя отвори прозореца.
- Хайде! - извика я той.
- Ти луд ли си? - попита го Грейс.
- Наистина ли искаш да прекараш нощта затворена или предпочиташ да побягаме заедно?! - отговори Рой на въпроса с въпрос.
Грейс размисли малко, отвори прозореца нацяло и скочи падайки на краката си.
Двамата с Рой побягнаха из гората. Докато бягаха като диви се преобърнаха във вълци. Рой беше красив, бял вълк с жълти очи, а Грейс беше леко червена, красива вълчица със същите жълти очи. Двамата бягаха, виеха, гонеха се и се забавляваха, но никой от тях не подозираше, че някой ги следи...