My Alpha: In Love With The Moon

Chapter 6 "Twins"

Грейс излезе да изхвърля боклука. Надуши някой... И този някой беше полу-вълк. Тя хвърли боклука и тръгна след миризмата. Навлезе в гората. Нещото беше зад храстите. Грейс влючи супер-слуха си и се услуша. Чуваше сърцебиенето на нещото. Тя започна да ръмжи. Полу-вълкът беше прикрил миризмата си, но Грейс го усещаше. Тя ръмжеше и се оглеждаше. Очите ѝ пожълтяха и вените ѝ изпъкнаха. Тя се услушваше внимателно. Долови стъпкването на клонка, моментално се обърна и налетя на нещото. То беше момче. Доста симпатично. И под думата "симпатичен" разбирайте: близнак на Рой. Когато падна върху него, остана стаписана.
- Какво по дяволите? Рой..? - измърмори тя легнала до момчето.
- Ридиан - той се опита да се усмихне.
Грейс започна да го гледа странно. Той подаде ръка за здрависване и Грейс я пое с думата:
- Грейс.
Ридиан беше целият окалян и мръсен.
- Нека те заведа вкъщи, да поговорим и да се преведеш в ред, докато родителите ми са в града на закупки - предложи тя изправяйки се.
Той се съгласи и тръгнаха към дома на Грейс. Влязоха и тя започна:
- Свали си обувките!
- Добре... - Ридиан я послуша и го направи.
Влезе и Грейс му даде чистите дрехи на Рой и кърпа. Ридиан влезе да се къпе и тя моментално се обади на Рой.
- Да? - прозвоча в телефонната слушалка, съненият му глас.
- Двойникът ти, Ридиан, дойде да ме навести и ме изплаши до смърт, а сега се наложи да му предложа къде да се изкъпе и също така дрехите ти и къде да отседне за няколко дни! - каза Грейс бясна.
- Идвам - каза Рой и затвори.
Минаха вече двадесет минути, а Рой и Ридиан се бавеха. Грейс почука на вратата на банята и попита:
- Рой...! Ъ-ъ-ъ, тоест, Ридиан... или както там ти беше името, какво става там вътре?!
Ридиан излезе само по хавлия увита около тазобедрената му кост. Очите на Грейс заиграха по тялото му. Той говореше, но тя не чу и дума. Беше твърде заета да се наслаждава на плочките по тялото му. Той щракна пред лицето ѝ с пръсти и тя се осъзна.
- Какво? - попита разсеяно тя.
- Тези са ми малки - каза Ридиан и даде дрехите на Грейс.
- Ей сега... - рече тя и донесе тези на баща си.
Той ги взе и затвори вратата на банята. Рой влезе задъхан. Грейс се втурна при него и го прегърна.
- Какво стана? Защо се забави? - попита тя.
- Приемните ми родители твърдят, че се виждам с теб прекалено често.
Грейс се засмя. После Ридиан излезе от банята и ги погледна. Рой изръмжа, а Ридиан отвърна на ръмженето с ръмжене. Грейс изръмжа и за пореден път каза любимата си фраза:
- Моята територия, моите првила!
Близнаците се успокоиха и седнаха на дивана във всекидневната. Грейс седна като главен водач между тях и започна с разпитите:
- Какво, по дяволите е това?
- Ридиан... - започна Рой - той е мой брат. Брат близнак.
- Защо не си ми казал досега? -ядоса се Грейс.
Рой въздъхна отегчително.
- Когато се родихме - започна Ридиан - мама успя да вземе само единият близнак. Не знам какво се е случило, но после... някакви полу-вълци ме намериха и ме допуснаха в глутницата си. С тях израстнах и сега съм тук, защото водачката ни избяга. Проследих мирисът ѝ - завърши той.
- Чакай, а тя как се казва? - попита заинтригувано Рой.
- Саманта.
- Тя се беше опитала да вземе Рой! Защо ѝ е Рой? Тя дори не го познава! - ядосваше се Грейс.
Близнаците се спогледаха. Погледа на Рой беше изплашен, а Ридиан всякаш му казваше с поглед: "Кажи ѝ или аз ще го направя!".
- Нали? - попита тя. Момчетата мълчаха. - Рой?
- Добре де! Да, аз я познавах. По едно време бяхме в една глутница, но аз заминах.
- И сега водачът на глутницата се опитва да го намери! Къде е Саманта?! - попита заплашително Ридиан.
- Ъм-м-м... не знам... - каза Грейс.
- Аз също.
- Ама, вие какво?! Идиоти ли сте?! Къде е Саманта?!?!
Всички мълчаха. Ридиан опита с друга тактика:
- Така, ако не я намерим бързо, тя ще издаде тайната и тогава ние всички ще затънем в лайна!! Къде. Е. Саманта?!!?
- Добре... ъм-м-м... аз... - започна Рой, но отварянето на вратата го прекъсна.
- Саманта! - Ридиан стана.
- Ридиан! - изврещя щастливо Сам.
Те се прегърнаха. Когато се отделиха Саманта започна да говори:
- Рой, ти трябва да се върнеш! Без теб, аз... без теб, ние ще загинем!
- Аз няма да се върна там! - извика Рой.
- Ти така си мислиш! - извика Саманта.
- Махай се! - каза Рой и започна да ръмжи.
- Знаеш ли, по-добре ще е да се махна отколкото да съм с някакви си домашни, обучени полу-лайна! - тя се развика поглеждайки към Грейс.
- Не смей да говориш така! - заплаши я Рой.
- А защо? Нима приятелката ти не знае за нас?
- Няма никакво "нас", Саманта, омитай се от тук!
Тогава просто нервите, търпението и всичко в Грейс просто кипна.
- Така достатъчно! Драмата приключи!!! - развика се истерично Грейс.
Всички я погледнаха.
- Взимайте си скапаните задници и се омитайте от къщата ми! - продължи да вика като бясна тя. Те не реагираха и тя повтори като вече очите ѝ пожълтяха и вените ѝ изпъкнаха: - Веднага!!!
Те се събраха и излязоха. Рой я погледна, а тя бясно му отвърна:
- И ти също! Марш!
Тя го блъсна навън, изхвърли дрехите му през вратата и я затръшна.
Писна ѝ. От всичко. От лъжите на Рой, от игрите, от заплахите, опастността... Напълни ваната с гореща вода и на влизане в нея се подхлъзна и падна по корем. Удари се и ѝ потече кръв от устната и носа. Не можеше да движи крака си. Ваната продължаваше да се пълни с вода докато най-накрая не преля. Парата се надигна и вече почти нямаше кислород. Момичето започна да се бори, но ключът на вратата падна и водата го отнесе чак на другия край на банята. Грейс започна да се придвижва като изполваше ръцете си влачейки краката си по водата и точно когато щеше да вземе ключа, тя загуби съзнание. Ридиан се върна, за да ѝ се извини и да ѝ благодари за гостоприемството.
- Ей, Грейс! - извика я той, но не получи отговор. - Чуй, знам, че не си в настроение, но все пак... - продължаваше момчето. - Грейс!? Грейс? - извика я той и започна да се притеснява.
Изведнъж тръгна нагоре по стълбите и провери всички стаѝ. Остана само банята, която беше заключена. От затворената врата течеше гореща вода. Ридиан се изплаши и извика Рой и Саманта на помощ. Те дойдоха като светкавица и Рой започна да вика на вратата:
- Грейс! Грейс, чуваш ли ме?! Грейс!
- Дръпни се! - извика Ридиан.
Рой се дръпна и Ридиан и Саманта разбиха вратата с крак. Рой влезе и провери диханието ѝ. Все още дишаше. Той я прегърна силно, целуна я по челото и замъкна мокрото тяло на Грейс навън. Добре, че тя беше с дрехи! Той я взе и притеснено заповяда на Саманта и Ридиан:
- Ти, - той посочи Сам - смени дрехите ѝ, а ти, помогни ми да почистим и да оправим вратата!
Послушаха го. Сам отнесе припадналото тяло на Грейс в стаята ѝ и започна да я подсушава и да сменя дрехите ѝ, а Ридиан помогна на Рой да почистят. Близнаците вече дори бяха с еднакви дрехи. Почистиха всичко невероятно бързо и се заеха с поправянето на вратата.
След един дълъг и уморителен час, момчетата седнаха и изпъшкаха, всякаш къмък им падна от раменете. Саманта влезе.
- Тя се събуди. - И двете момчета се изправиха и тогава Саманта продължи: - Но каза, че не иска да ви вижда.
Погледът ѝ беше притеснен и тогава тя каза гледйки един от двамата близнаци:
- Рой, ти си идиот! Не знам колко глупав трябва да си, за да изгубиш такова момиче! Тя ми разказа всичко! Ти си долен, нагъл мушенник!
- Аз съм Рой, а не той... - каза Рой и наведе глава.
- Поне дрехите си сменете! Идиоти! - каза тя и се върна при Грейс.
- Мисля, че мястото ни не е тук... - каза Ридиан.
- Аз също така мисля... - съгласи се Рой.
- Хайде... да си вървим...
Те си тръгнаха, а после и Саманта замина с Ридиан при глутницата си. Грейс остана да спи сама в стаята си.