My Alpha: In Love With The Moon

Chapter 4 "The kiss"

Рой нощуваше у Грейс вече втора нощ подред. Когато се събуди видя, че окото му ставаше още по-сиво. Притесненията на момчето бяха сериозни. Не можеше да си отиде и просто така да каже на родителите си, че окото му е наполовина сиво. Грейс влезе в бяната и видя окото му. Отиде до Рой и сложи ръка на меката му буза и я придърпа към себе си. Забеляза, че вътре в сивата част, клетките на момчето се борят една с друга.
- Влошава се - съобщи му тя по пижама.
- Не думай - засмя се той.
Тя го изгледа тъпо и се засмя удряйки му лек шамар по бузата. Тогава в окото на Рой все едно малки лентички започнаха да танцуват или по-скоро да се борят. Грейс се сети! Това беше болест наречена "Прайсмот", за която родителите ѝ бяха разказвали.
- Това е Прайсмот! - възкликна тя.
- Прай... какво? - обърка се той.
Докато разглеждаше окото, тя отвърна:
- Прайсмот. Обикновенно се появява, когато вълка претърпи прекалено много и е изпаднал в депресия. Но също се появява, като алергия от месо или недохранване. За да се излекува, ако е в първият случай, трябва малко любов, трябва да споделиш чувствата си, а ако е вторият случай... мисля, че трябва да изядеш лековитото растение наречено "жинкот".
- Мислиш или знаеш?
- Довери ми се - каза тя и го пусна. - На скоро да си ял нещо, което може да провокира болестта?
- Не... - Тогава той потръпна, защото трябваше да споделя чувства. Бързо размисли и излъга: - ... Ъ-ъ-ъ... Тоест, да. Да. Ъм-м-м... заек! Беше заек.
- Добре - каза тя и отиде да се преоблича.
Момчето въздъхна тежко и включи водата и изми лицето си.
Когато и двамата бяха вече готови се втурнаха към гората в търсене на растението жинкот. Рой ходеше след Грейс, понеже не знаеше къде се намира мястото.
- Родителите винаги ми разказват подобни неща - каза Грейс пробивайки си път из гората.
- Жалко, че нямам такива като твоите... - отвърна Рой също пробивайки си път.
- Как си се справял с всичко?
- Ами, докато бях малък мама успя да ме научи, че никой не трябва да знае за вълка. И така аз просто изскачах през прозореца и бягах в обежището си.
- Обежище?
- После мога да ти го покажа, ако искаш.
- Разбира се! А-а-а!!! - изпищя Грейс.
- Грейс! - извика я той.
Грейс падна в нещо като яма. Рой чу някакви хора и се покатери на едно дърво скривайки се. Двама мъже дойдоха и извадиха клетката от ямата в която Грейс беше попаднала. Един черен Джип дойде и те поставиха клетката в багажника. Грейс не издържаше на затворени пространства и затова очите ѝ бяха пожълтели, а вените бяха изпъкнали.
- Не! Пуснете ме! Не-е-е! - викаше тя.
- Тихо малката! - заповяда ѝ мъжът.
Силен вой се нададе от гърлото ѝ. Докато се беше усетил, Рой вече беше с жълти очи и изпъкнали вени. Той винеше себе си за случилото се. И беше виновен.
- Ще съжалите за това! - заплаши ги Грейс и изръмжа злобно.
Мъжете се засмяха и удариха по клетката. Качиха се и потеглиха. Рой слезе на земята, зарови ямата и последва следите на колата и мирисът на Грейс. Бягаше удивително бързо и се оказа зад колата. Проследи ги. Мъжете излязоха и оставиха колата до някаква си сграда. Качиха се и Рой се възползва от момента. Започна да се мъчи да отвори багажника, но безуспешно. Тогава намери тежък камък и разби багажника. Хвърли камъка и бързо го отвори. Грейс се зарадва. Рой счупи клетката с лекота, помогна на Грейс да се освободи, хванаха се за ръце, като двойка и побягнаха. Мъжете излязоха от сградата с по една кутия и видяха как момчето и момичето бягаха с бясна скорост. На влизане в гората се преобърнаха във вълци и се отправиха към дома на Грейс бягайки. Влязоха и веднага се преобърнаха в хора. Грейс бързо заключи входната врата, а Рой прозорците. Когато свършиха Рой отиде при нея и я прегърна силно, всякаш не искаше да я пуска никога. Никой друг не можеше да замени момента.
- Съжалявам, господи аз толкова съжалявам! - говореше задъхано и супер притеснено той докато я гушкаше.
- Вината не е твоя! - каза тя прегръщайки го.
- Не! Ако ти бях казал истината, нямаше да се налага да ходим в глупавата гора... за малко да те изгубя, Грейс... - каза той разтревожено. Чу се нотка на страх в гласа му.
- Ти... какво?.. - тя се откъсна от него и го изпогледа странно.
- Не, Грейс..! Не е това, което си мислиш! - каза той клатейки глава в отрицание.
Очите на Грейс се напълниха със сълзи и тя през сълзи каза:
- Аз ти вярвах! Мислех, че си различен! Но ти си лъжец! Ти си като тях... като всички тях...! - завърши тя обърна се и бясно тръгна да се качва в стаята си.
Рой реагира веднага и я дръпна за ръката. Косата ѝ се развя и двамата сляха устните си. Той най-накрая вкуси онези розови и сладки устни. Парфюмът ѝ служеше като одеало за душата му, а изплашеният ѝ поглед го караше да съжалява за постъпката си. Така и трябваше.
След петсекундна целувка, те се отделиха един от друг и той промълви едва-едва:
- Направих го..., защото... те обичам... съжалявам...
Погледът ѝ се разхождаше по притесненото му лице, свободно и грациозно. Тя се усмихна леко и каза с леко разтревожен гласец:
- Аз също те обичам...
Окото на Рой започна да връща нормалният си облик. Грейс се усмихна и съобщи:
- Окото ти! То е нормално!
Рой се усмихна с огромно облекчение и прегърна Грейс.