My Alpha: In Love With The Moon

Chapter 11 "Three months later..."

Три месеца по-късно...
Грейс се върна от училище и още от вратата новите ѝ приятели, родителите ѝ и Саманта я поздравиха извиквайки хорно:
- Честит осемнайсети рожден ден!!!
Грейс се нацупи, нервно остави листчето с току-що получената двойка по Химия, изпуфтя злобно и се качи в стаята си тръшкайки силно вратата. Саманта я изгледа и каза на новата ѝ приятелка:
- Аз ще се оправя с това, Ким.
- Добре... - отвърна плахо Ким.
Саманта остави празничната си шапка и се качи. Почука на стаята на Грейс, но в отговор получи само:
- Махай се!
- Заради близнаците е, нали? - плахо попита Саманта през вратата.
Грейс замлъкна. След няколко секунди на успокоение, тя бявно отвори скърцащата врата.
- Какво искаш? - попита нервно Грейс.
- Искам да се успокоиш и да забравиш за онези нелепи идиоти! - каза мило Саманта.
- Господи, Сам... не мога... - очите на момичето започнаха да се насълзяват. Прехапа устните си, за да не се разплаче, но напразно. Две сълзи водеха гонка по наклоненото към пода лице.
Саманта я прегърна и я остави да си поплаче на рамото ѝ.
През това време Рой седеше и ядеше хванатият от него заек в обежището си. Беше изчезнал. Приемните му родители и пръста не си мръднаха, за да го потърсят. Рой беше подивял. Вече не можеше да се контролира. Считаше това обежище за своя територия и убиваше малки животни, за да уцелее. Ридиан от време на време го посещаваше. Момчето живееше по-далеч. Доста надалеч. Нямаха си глутница. Бяха само те двамата. Подивели.
Рой се разкъсваше от вътре. Всяка нощ виеше на луната, беззначително дали бе пълна или изобщо я нямаше. Примири се. Нямаше повече да я види, да я докосне, да я целуне или дори да побяга с нея. С Грейс. Започна да си спомня прегрътките ѝ... уханието... тогава просто се разплака.
След като Грейс се оправи и слезе да празнува долу с приятелите и родителите си, Саманта излъга, че отива да вземе нещо от магазина. Тя бързо навлезе навътре в гората и започна да надушва Рой. С всички сили се запъти лъм обежището му. Отмести злобно камъка и нахлу. Видя как Рой отнемаше живота на горкото, безпомощно зайче. Саманта се ядоса още повече и изтръгна заека от ръцете на Рой.
- Тя иска да си там - съобщи ледено-студено Саманта.
- Аз не искам да съм там - отвърна ѝ по същият начин Рой.
- Аз станах причината за толкова много неща в живота на това момиче и поне ще мога да изкупя малко от вината си, като те заведа при нея! - каза тя.
- Чуй, така ще стане по-зле. Остави я да ме забрави...
- Но тя не може!!! - развика му се Сам.
Рой въздъхна силно и отегчително. Той също не можеше да я забрави... но не искаше да нанася повече вреда.
- Не ме интересува, искаш или не, идваш с мен! - заповяда Саманта и го задърпа за ръката. Приведе го в ред и го подстрига. После го натъпка на сила в един огромен кашон, остави го пред вратата на Грейс, звънна на вратата и избяга.
- Аз ще отворя - рече щастливо Грейс.
Отвори вратата и Рой изскочи от кашона.
- Рой...? - тя се стаписа гледайки го плахо. Рой също я гледаше по този начин. - Това... ти ли си..?
- Напълно... - отвърна той.
Грейс въздъхна, все едно камък ѝ падна от сърцето и го прегърна.
Усти аромата му и топлите му прегрътки отново. Отново се носеше във въздуха като птица.
Рой я прегърна... силно. После изрече:
- Съжалявам, Грейс... не исках...
Грейс заплака от щастие и се сгуши в прегрътката на Рой. Това определено беше най-прекрасният подарък, който можеше да бъде подарен.
- Прощавам ти... - каза тя осъзнавайки, че не може да живее без него.
Майка ѝ дойде и я дръпна от прегрърката.
- Марш от тук! - изръмжа Клео.
- Не, мамо! - извика Грейс. Тя се дърпаше, но майка ѝ не я пускаше и я вкара вътре в къщата.
Рой просто стоеше и гледаше как майката на Грейс тръшка вратата пред лицето му.
Прегърна я. Успя. Стопли си сърцето, поне за малко.
Грейс се дърпаше и риташе, но майка ѝ не я пускаше. Най-накрая се изтръгна, бързо избяга в кухнята и взе нож в ръката си. Тя перфектно осъзнаваше, какво и защо го прави. Допря острието до ръката си и нервно и със сълзи на очите изрече:
- Още една крачка и ще ме загубиш!
- Грейс, веднага пусни ножа! - заповяда майка ѝ приближавайки се.
Момичето направи дълбок разрез на ръката си, след което извика от болка.
Беше луда. Няма друго название. Черната, размазана спирала под очите ѝ засилваше съмненията на майка ѝ.
- Не, Грейс! - засили се майка ѝ към нея, но момичето направи втори разрез и изпищя отново, след което Клео застина на едно място гледайки как Грейс се гърчи от болка.
Насълзена, Грейс започна да се предвижва към изхода.
- Грейс, ти знаеш, че не го искаш...! - опита се да я спре майка ѝ.
- Млъкни!!! - истреично извика Грейс.
След което отвори вратата и излезе. Побягна. Майка ѝ започна да плаче. Грейс бързо се затича към обежището на Рой. Премести камъка и нахлу с всичка сила. Рой я надуши и се срещнаха в стаята на момчето. Тя плачеше. Рой я прегърна силно. После проми раните ѝ и спря кръвта. Накрая седнаха уморено на леглото на Рой. Той запали огън и двамата изядоха запасите от храна. Обежището му се бе променило. Беше го направил като истинска стая. Имаше телевизор, лаптоп с интернет, хладилник, барплот, маса, четири стола около масата, по-голямо легло с удобен матрас, гардероб, камина, фурна и чешма. Имаше посуда и всичко нужно за истински живот. Да. Преди да стане див, Рой работеше. Много. И така се обзаведе. Грейс беше щастлива да се намира в такава обстановка и точно с този човек.
- Защо , Грейс? - попита я разтревожено той сядайки на леглото до нея.
- Защото... обичам те, Рой! Обичам те! Мамка му, обичам те! - призна си тя.
Рой я погледна и я целуна. Целувката беше истинска. Страстна. Изпълнена с любов... и тъга.
- И аз те обичам, Грейс... - каза той след което продължи да я целува.
Прокара ръка по гърба ѝ, а тя настръхна. Грейс го събори на леглото и се качи върху него. Започна да оставя лигави целувки по врата му, след което съблече блузата му. Той също съблече нейната. И така завършиха с див и даже малко луд секс. Никой не можеше да застане между тях... дори и след три месеца...