My Alpha: In Love With The Moon

Chapter 8 "The Break up"

- Опитай се да ме настигнеш! - викаше Грейс.
- Само да го направя! - викна Ридиан зад нея.
- По-скоро аз ще го направя първа! - обади се Саманта тичайки до него.
- Нямате шанс! - провикна се Рой и бутна Ридиан.
- Какво по дяволите?! А-а-а! - изписка Грейс падайки.
Тогава някакъв полу-вълк я грабна запушвайки устата ѝ. Други двама препречиха пътя на останалите. Грейс започна да се бори, да рита и очите ѝ смениха цвета си.
- Сега тя е наша! - извика злобно полу-вълка, който държеше Грейс.
- Не! Какво ви е направила?! - попита разтревожено Рой.
- Тя ли? Нищо. Но ти уби нашата алфа, а сега ние ще убием твоята!
- Това е безумие! Вие му помогнахте да убие вашата алфа! - каза Ридиан в защита на Рой.
- Чуй, момче, нещата в глутницата се промениха и аз няма да ги оставя така! И за всичко е виновно малкото ти приятелче - Рой - каза този, който държеше Грейс.
Грейс бързо се преобърна във вълк и се изплъзна от ръцете на мъжа. Тя побягна бързо и зад нея се виждаха още три опашки: Ридиан, Рой и Саманта. Старите полу-вълци ги гонеха, докато Грейс не нададе воя си. Тогава Клео и Джон бързо излязоха и проследиха миризмата на дъщеря си и пресякоха пътя на старите полу-вълци.
Грейс и останалите влязоха в къщата. Преобърнаха се в хора отново. Всички бяха задъхани. Рой дойде при Грейс и я прегърна.
- Добре ли си? - попита той разтревожено.
- Да, Рой - отвътна тя.
- Как ли са майка ти и баща ти? - затревожи се Саманта.
- Не знам... - отвърна тъжно Грейс в прегрътката на Рой.
Грейс се изкашля един път. Втори. Трети. После получи пристъп на кашлица. Много сериозен. Рой и Ридиан се навъртяха около нея. Момичето почти се задъхваше. Започна да ѝ се вие свят и всякаш всяка една малка клетчица в тялото ѝ врещеше.
"Годрик..." - помисли си Ридиан и бързо излезе през вратата. Той не беше гадже на Грейс, но въпреки всичко и всички изпитваше симпатии към нея и плюс това, тя му беше приятелка, а той не би оставил приятелите си за нищо и никога.
Той се върна при мъжът, който искаше да навреди на Грейс.
- Донесе ли я? - обърна се той.
Ридиан отвърна хладнокръвно:
- Нашата територия... Нашите правила, Годрик! - след думите си момчето заби лопата в лицето на вълка.
Той замъкна мъжа в един камион и го остави да пътува в Канада. След това се върна. Влезе и видя майката и бащата на Рой и на Грейс да обсъждат нещо. Когато Ридиан влезе приемната майка на Рой остана стаписана.
- Та, по тази причина смятаме за нужно да оставим брат му да живее тук. Ние с радост ще го приемем в семейството! - майката на Грейс говореше с майката на Рой.
- Чакай, а не може ли Рой да остане с нас? - попита разтревожено Грейс.
- Опасявам се, че за нищо на света няма да мога да се разделя с него. Съжалявам... - каза приемната майка на Рой.
- Оу... - отчая се Грейс кимайки.
- Хайде, Рой. Да се прибираме вкъщи - каза приемната му майка и го завлачи със себе си.
- Значи се получава, че ще живея тук? - попита Ридиан.
- Вие ще жквеете тук - каза майката на Грейс и Саманта се показа иззад ъгъла.
- Ще започнем да ви търсим квартира, след като се научите да се контролитате - каза строго бащата на Грейс.
- А какво ще правим с онези полу-вълци? - попита притеснено Грейс.
- Аз ги прокудих... - каза Ридиан.
- Благодаря ти, Ридиан - каза Грейс, отксна се от Рой и прегърна Ридиан.
Рой започна да изпитва чувство на злоба. Ревнуваше и просто искаше да убие брат си. Рой обичаше Грейс. Обичаше лудостта в очите ѝ, пискливият ѝ смях и топлите прегрътки. А сега се чувстваше, все едно са му забили нож в гърба. Ревнуваше конкретно.
Когато Грейс прегърна Ридиан, той остана като стаписан. После се поуспокои и уви ръцете си около раменете на Грейс с думите:
- Няма защо...
Рой се ядоса и излезе тръшкайки вратата. Майката и бащата на Грейс отидоха в стаята си. Грейс видя затръшналата се врата и погледна въпросително Ридиан, докато го прегръщаше. Момчето сви рамене.
- Ей сега се връщам - каза Грейс и побягна след Рой.
Бягайки след него се провикна:
- Рой! Чакай!
Момчето дори не се обърна. Просто крачеше ядосано напред.
- Рой! Рой! - викаше Грейс.
Тя го настигна и застана на пътя му. Вече бяха навлезли доста навътре в гората.
- Какво?! - попита бясно той.
- Виж, аз не знаех, че ще се засегнеш... аз про...
- Това е, Грейс! Дотук сме! Край! - истерично я прекъсна той.
Бутна я и си проправи път. Грейс изръмжа гневно, очите ѝ промениха цвета си, дръпна го за ръката и му заби силен шамар. По бузата на момчето останаха зачервени следи от ръка. После нещо се случи. Нещо в Грейс всякаш изригна и се разтвори в нищо неможещото да направи тяло. Тя се разплака. Плачеше удивително силно. Болеше я. Най-добрата ѝ приятелка е мъртва, а момчето, което обича я заряза. Тя падна на колене. Зарови пръсти в косата си и плачеше. Гримът ѝ се размаза по лицето ѝ, а душата ѝ все едно се раздираше. Рой я погледна. Тя беше луда. Побърка се. Момчето не можеше да разбере какво става. Не проумяваше, че Грейс беше полудяла. Той клекна до нея и я прегърна. Беше нещо повече от прегрътка. Беше нещо неописуемо, което влиза под кожата и се опитва да те убие. Беше любов. Не, не беше като на Ромео и Жулиета, но да, беше нещо повече. Момичето целуна Рой. Целувката беше най-прекрасното нещо в живота им. Една страстна и дива целувка. Именно. Дива. Това е думата. Ненормална, дива, луда, бясна. Грейс го събори и се търкулнаха. Рой се озова върхо треперещото тяло на момичето. Целуна я. Отново... и отново... и отново.... Той започна да целува врата ѝ оставяйки смучка. Искаше всички да знаят, че тя е негова и че е само негова, като го отбележе на врата ѝ. Тя беше неговата алфа. Неговата лудост, болка, страст... и живот. Заеха се да правят див, ненормален и побъркано яростен секс. Те се побъркаха. А какво по-хубаво, от това да намериш своята психично болна половинка?