My Dad Is Harry Styles

Part 4

Отворих входната врата на дома ми и се запътих към хола. Там нервно напред-назад крачеше Хари.

- Емс, къде беше? Много се притесних за теб? Помислих, че ти се е случило нещо.

- Спокойно, тате! Бях излезнала да потичам, понеже исках да обиколя квартала - да, точно заради това беше. - Ти пък много си се притеснил. На осемнадесет съм. Не вярвам да ми се случи нещо лошо.

- Ем, моля те, следващият път ми казвай като излизаш наистина се притесних.

- Добре де, Хари, спокойно. Ще отида в стаята си и ще се изкъпя, ако искаш да знаеш.

- Ха-ха, много забавно.

Качих се в стаята си и усетих вибрацията на телефона си, докато събувах клина и маратонките си. Погледнах към екрана и видях името на Найл.

Найл: Хей, скъпа. За мен ли си мислиш?

Аз: Найл, ще ти разваля мечтите, но не. Сега си мисля за това колко хубаво ще се чувствам като се изкъпя.

Найл: Ако си под мен и стенеш името ми, ще се чувстваш още по-добре ;).

Брей, този как флиртува!

Аз: Ще ми е по-добре с хранааа.

Найл: О, това ме подсети. Обеща ми да излезем на среща. Мисля си да отидем на ресторант, на лунапарк или у нас, защото майка ми е при брат ми в Америка за три седмици. Както ти кажеш.

Хммм, мръсните мисли навлезнаха в главата ми, но все пак не исках първият ми път да е с момче, което познавам от един ден. Майка му няма да е тук още три седмици... Има време.

Аз: Ами, всичко звучи прекрасно. Може да ме изненадаш с нещо.

Найл: Май се сетих за нещо. Добре чакай ме пред вас след два часа.

Аз: Добре, сладур. Ще се видим тогава.

Найл: Ей, май някой току-що нарече мен, господин неотразим, сладур.

Аз: Да, но недей да свикваш.

Найл: Малкият ми приятел се надяваше да стигнем по-далеч ;Р. Поне прати една снимка на теб във ваната. Да се почувства и той добре.

Аз: *изпратена снимка*

Изпратих му снимка на себе си по бикини и сутиен. Наистина не знам къде ми е мозъкът. Може би, защото никога досега момче не ми е говорило така и искам да пробвам.