Part 11

345 31 12
                                    

Гледна точка Емили

Беше около три сутринта и станах, за да си взема чаша с вода, защото бях жадна. Отворих бавно и тихо вратата на спалнята, защото не исках да събудя Хари. Внимателно започнах да слизам по стълбите, докато не стигнах първия етаж. Тъкмо когато бях на няколко метра от кухнята, видях нещо, което ми заприлича на сянка на човек, да тича около стъклената ни входна врата. Любопитството ми надделя и затова вместо към кухнята се запътих към входната врата. Отворих я и се огледах наляво и надясно.

- Ехо? Има ли някого?

Секунди след като казах това и бях готова да се прибирам, някой нахлузи черна качулка върху главата ми и ме завлече в някаква кола. Бях в шок, затова и веднъж не извиках за помощ, а така шансовете Хари да разбере, че съм отвлечена стават все по-малки.

Гледна точка Хари

Събудих се и погледнах към телефона си, за да установя, че е десет часа. Огледах се и видях, че Емс не е до мен. Вероятно е на долния етаж или е излезнала. Реших да и звънна, но се огледах и видях, че не си е взела телефона си. Странно е, защото тя принципно винаги го взимаше. Сигурно просто го е забравила. Не знам защо толкова се притеснявам, все едно имам чувството, че и се е случило нещо.

Минаха пет часа, откакто се събудих без Ем. Притеснявах се доста. В този момент се звънна на звънеца. Отидох до входната врата и я отворих. Пред мен се показа пощальонът.

- Имам писмо за Хари Стайлс.

- Да, това съм аз.

- Само трябва да се разпишете тук.

Разписах се и взех писмото.

- Приятен ден - каза той.

- И на вас - насилих се да се усмихна, въпреки изчезването на Емили.

Седнах на дивана и се вгледах в писмото, пишеше, че е от Моника, кучката, която изчуках само за да нараня Емс, за което съжалявам толкова много, и тъпакът Найл, идиотът, който щеше да вземе девствеността на Ем. Отворих го, защото любопитството ми надделя и зачетох.

Скъпи Хари,

Предполагам вече си разбрал, че Емили е изчезнала или по-скоро, че е отвлечена. Няма да е трудно да се сетиш кой стои зад това. Да, Найл и аз сме виновни, но едва ли въобще ще ти хрумне, че има още някой замесен в това да те направим нещастен.

My Dad Is Harry StylesWhere stories live. Discover now