My Dad Is Harry Styles

Part 1

Името ми е Емили. Имам руса коса и светли очи. Родителите ми са починали поради катастрофа, когато бях на седем. Един ден ги чаках да се върнат от работа, но така и не дойдоха. По-късно вечерта полицията дойде в нас и разбрах какво се е случило. От тогава до сега, когато съм на осемнадесет, съм била в дом за сираци в Лондон. В началото ми беше изключително трудно да се справям сама, но с времето се научих. Нямах си нито брат, нито сестра. Наистина ми беше трудно.

Днес разбрах, че някой иска да ме осинови. Не смятах, че някога този ден ще дойде. Все пак, аз не съм от децата, които са чак толкова перфектни. Вярно, че не обичам да отговарям на хората и си мълча, но съм доста мрачна личност.

- Емили, идвай да видиш новият си баща - каза една от жените, която можеше да се каже, че е шефката на дома.

Добре, значи няма да имам майка, а само баща?! Тръгнах след жената и влезнахме в нейния кабинет. Там видях един мъж, който да беше максимум на двадесет и три, с кафява къдрава коса и смарагдово зелени очи. Беше красавец.

- Емили, запознай се с новия си баща.

Моля?! Този мъж ми е баща?!

- Здравей, Емили! Казвам се Харолд, но можеш да ми казваш Хари. Приятно ми е да се запознаем и се радвам, че ще живеем заедно.

- Приятно ми е Хари. Само искам да те попитам на колко години си?

- На двадесет и две съм.

Даже по-млад от колкото смятах.

- И можеш да си ми баща?

- Да, господин Стайлс вече има пълни права над теб, Емили - съобщи ми жената.

Чудесно, значи той може да ми казва какво да правя.

- Е, надявам се да живеете щастливо - добави тя.

- Довиждане - отвърна "баща ми", а аз само се усмихнах.

Взех сака си, в който предварително бях сложила дрехите си и мобилния си телефон.

Щом излезнахме от дома за сираци, се качихме в черния му джип, като ми отвори вратата.

- Емили, може ли да ти казвам Ем или Емс.

- Разбира се, но аз трябва ли да ти казвам тате или може Хари.

- Бих предпочел Хари. Сега ще отидем в новия ти дом, ще ти покажа стаята ти и ще ти кажа нещо, което трябва да знаеш.