My Dad Is Harry Styles

Part 10

Хари. Всяка мисъл в главата ми е свързана с него. Той... Той е човекът, който ме върна в света. Преди да го среща бях се откъснала от всичко и се бях затворила в себе си. Не мислих, че след като майка ми и баща ми починаха, ще бъда радостна, но ето, че той се появи и ми доказа противното. Обичам го. Сърцето ми прескача, когато той е близо до мен. В главата ми се повтаря само и единствено неговото име. За нищо на света не бих променила живота си с него.

Бях се събудила преди около час и сега гледах какво имаме в хладилника. Стоях пред отворената врата на хладилника повече от десет минути и най-сетне извиках на Хари, който беше в хола и гледаше някакво тъпо предаване:

- Хари! Аз отивам до магазина, защото няма нищо за ядене!

- Добре, Емс!

Облякох си дънките и една тениска набързо. После си обух черните кецове и тръгнах към магазина. Беше слънчево и леко духаше вятър. Не разбрах кога съм стигнала. Влезнах, взех си една метална кошница и се запътих към щанда за плодове и зеленчуци. После сложих в кошницата яйца, масло и брашно, защото бяха свършили, и се насочих към касите. Точно когато бях пред касата, един човек се блъсна в мен. Беше около възрастта на Хари, имаше много тъмна коса, кафяви очи и не можех да не отбележа, че изглеждаше привлекателен за жените.

- Много съжалявам! - казах аз.

- Няма проблем! Аз бях виновен, пък и е моя чест да се блъсна в красиво момиче като теб.

Бузите ми веднага придобиха червен цвят.

- Много мило!

Сложих напазаруваното от мен на касата и после платих. Изчаках мистериозния мъж и той да плати за покупките си.

- Може ли да те изпратя до вас? - попита учтиво той.

- Ъмм... Да няма проблем.

Тръгнахме към къщата ми.

Гледна точка Хари

Напоследък се чувствам странно все едно някой ме следи. Сетих се за живота ми преди Емили да се появи. Бях пристрастен по продаването на дрога и консумирането й. Не мога да повярвам, че съм се съгласил на сделката със Зейн. Човекът, който наистина мислих за свой приятел, даже за брат. Как може да съм дружал с него. Чудя се дали той се е занимавал с наркотиците преди да се познаваме и къде ли е сега. Сигурен съм, че ми е бесен, заради това, че го изоставих сам да се оправя в затвора, а аз си спазих задника от там без дори да се сетя за него. Малко ме плашеше фактът, че може да ни открие с Емс и да й направи нещо. Все пак сигурен съм, че е способен на всичко. Няма да се учудя, ако дори притежава оръжие.

•Ретроспекция•

- Хей, Хари, как мина снощи? Продаде ли всичката дрога на пияните хора в бара? - попита ме Зейн, докато допушваше цигарата си, а аз сядах до него на дивана.

- Да, Зейн. Даже се продаде по-бързо от колкото очаквах. Доста от пияните тийнейджърки ми се натискаха или ми предлагаха свирка, за да им дам безплатно тревата, но не им се получаваше.

- О, някой ден ще имам толкова много пари, ще имам скъпи коли, които дори няма да карам, ще имам толкова много курви, който да искат да спят с мен, че всеки ден от годината различна ще свършва от мен и кура ми. Някой ден това ще стане...

Замълчахме за известно време. По-късно Маркъс, един от групата за продаване на дрога или по-скоро най-верният слуга на Зейн се появи. Погледна го уплашено и му каза:

- Шефе, имаме огромен проблем.

- Какво по дяволите се е случило Маркъс!?

- Току-що разбрах, че Бен (друг от нашата група) се е опитал да се раздрънка за нас на полицията. Хубавото беше, че го хванахме навреме и не ни създаде големи проблеми, но все пак какво ще правим с него?

- Добре, ей сега ще дойда да му видя сметката. Хари, можеш да се прибираш, ще се срещнем довечера в клуба за още изкарване на лесни пари.

- Добре, чао.

Така и не разбрах какво се е случило след това.

Гледна точка Зейн

Как може да е такъв кретен този Бен? Сега какво да правя!? Не искам да убивам вече трети човек. Вярно, че бизнесът е такъв, но все пак. Добре, ще го измъчвам малко и ако не умре сам, ще се наложи да го застрелям аз, както миналите два пъти.

Щом го ударих за стотен път с камшика, Бен се предаде. Той сам пожела да го убия. Изкушен от желанието му, взех пистолета си. Протегнах ръката си и допрях дулото на пистолета в черепа на Бен. Броях до три и натиснах спусъка. Кръвта му се разнесе из цялата стая.

•Край на ретроспекцията•

Гледна точка Емили

Със Зейн стигнахме до къщата ми. Той ми махна, както и аз и се разделихме. Влезнах вкъщи и видях как Хари се е вгледал в една точка, седейки на дивана.

- Хей, Хари! Добре ли си? Изглеждаш ми замислен.

- Да, добре съм, просто се сетих за случка от миналото.

- Добре ли си?

- Да, да добре съм, Емс. Хайде сега да ядем! - каза въодушевено Хари.

Хора, радвам се, че следите историята ми. Коментирайте и гласувайте, ако искате. Приятна ваканция и знайте, че Ви обичам!💞❤💕💘💗
~Mistyyy98~