Malik [Ziall]

Пролог

Усещах, аромата и устните му все още по кожата си. Знам, че е във тях и спи, а аз съм на проклетия покрив на къщата ми, готов да скоча. Но няма да го направя, просто защото знам, че няма да ми се получи-това да умра. Проклетата ми къща е прекалено ниска. Ще свърша в спешното с две (или повече) счупени ребра и евентуално счупен крайник. Лекарите вече ме познават и даже, ми казаха, че може да направят стая с моето име-заради всички пъти в които съм се опитвал да се самоубия. Непозната черна кола спира пред малкия ми дом, в които живея с майка ми и по-големият ми брат. Трима костюмирани мъже слизат от колата и тръгват към вратата. Слизайки познавам бащата на момчето с което прекарах нощта-господин Малик.-Найл, миличък. Тези мъже искат да говорят с теб.-мама, казва с притеснено изражение и излиза от стаята.-Хоран, Зейн е изчезнал. Знаеш ли къде е?

И всичко започна тогава, цялата шибана история, започна да става още по-шибана от онзи момент. А сега...вече не знам кой съм.

***

Седмица след като Зейн изчезна, всичко изглежда нормално. Но само изглежда, само за изминалата седмица се опитах да се самоубия около шест пъти. Не заради това, че го няма. Той не беше толкова важен, беше човека на който можех да кажа всичко, което чувствам и после той да ме изчука. Имахме сляпо доверие за това, което си казвахме. Но си вярвахме напълно, че другия ще си мълчи за нещата, които правихме. Да, както казах той изобщо не беше важен.

За пръв път от една седмица стъпих в двора на училището. За пръв път от една седмица, отново вали. Но не за пръв път от една седмица, не се чувствам себе си.